Джоунс кимна замислено. Не й се щеше да има петролно ембарго, но не желаеше да се изправя и срещу разгневеното еврейско лоби.
— Не искам да ти противореча, но не мислиш ли, че първо трябва да го обсъдим?
Хейс поклати глава.
— Няма какво да се обсъжда повече. Не се доверявам на палестинците, но вече нямам доверие и на израелците. Ако не гласуваме за резолюцията, отново ще изглежда така, че помагаме на Израел. Не можем повече да проявяваме едностранчивост и субективизъм в очите на арабите.
Държавният секретар се изкашля.
— Извинете ме, господин президент, но Израел е единствената демокрация в район, доминиран от диктатори, корупция и много опасен религиозен фанатизъм.
— Знам го прекрасно, но това не променя факта, че в очите на останалите ние отново ще излезем неизменните поддръжници на Израел. Добави също, че саудитският посланик ни постави ултиматум малко преди лимузината му да избухне… Арабите ще си помислят, че ние сме го убили. Ще ни ударят с петролно ембарго и потребителските цени ще скочат неимоверно. Икономиката ни ще се срине. Нямаме избор.
— Сър, има и по-добър начин да реагираме — предложи Бърг. — Гарантирам ви, че Израел ще се опълчи на ООН, ако французите успеят да прокарат резолюцията през Съвета за сигурност. Гласуването лесно би могло да доведе до война. — Бърг се наведе напред, за да наблегне на следващите думи: — Първо трябва да постигнем примирие и тогава да излизаме с мирен план и график за изпълнението му. В противен случай ще ни сполети голяма катастрофа.
— Как? Французите дадоха пределно ясно да се разбере, че няма да отложат гласуването.
— За начало нека накараме министър-председателя Голдберг да оттегли силите си от Хеброн, и то веднага! Израелският посланик е тук, в сградата. Ще му поставим суров ултиматум и ще настояваме за незабавни действия.
— Ами гласуването? — скептично попита Хейс.
— Ще направим усилия да накараме французите да го отложат.
Хейс сведе глава и помисли малко. Идеята да искат от израелците да се изтеглят от Хеброн бе привлекателна, но той от опит знаеше, че да се разубедят французите, е доста трудна, ако не и непосилна задача. Все пак кимна в знак на съгласие.
— Да видим какво можем да направим. Но ако нищо не се промени до момента на гласуването, ще подкрепим резолюцията. Не виждам какво друго ни остава.
ГЛАВА 69
Кенеди погледна факса и също като Дюмонд се замисли каква е вероятността друг Пиер Жусар да е получил един милион долара от личните сметки на принц Омар в швейцарски банки. В природата й беше да е мнителна и поради тази причина беше по-склонна да отхвърли мисълта за случайно съвпадение и да се насочи към предположението за съзнателен заговор. Когато видя, че половината от парите са били преведени в карибската сметка в същия ден, в който беше убит палестинският представител в ООН, тя напълно изключи съвпадението като възможност.
Застанала в единия край на Оперативната зала, тя вдигна глава от листа и попита:
— Потвърди ли се по някакъв начин, че сметката е на посланик Жусар?
— Маркъс в момента проверява личните му финанси — отвърна Рап.
Кенеди замислено кимна. Засега реши да не казва на президента.
— А непознатият? — Кенеди вдигна фотографията на Дейвид, заснета от охранителната камера на Юниън Стейшън. — Нещо ново за него?
Рап поклати глава.
— Добре, тогава да отидем да кажем на президента.
Мич я спря.
— Почакай малко. — Не му се нравеше мисълта да изтърсят цялата информация на Хейс, без да са измислили план за действие. Прекрасно си представяше как ще реагира президентът. Ще поиска да задейства ФБР и всички останали служби на реда и закона. В резултат те ще забъркат такава каша, че човекът, когото търсят, просто ще се изпари. Рап имаше идея, която щеше да им позволи да овладеят ситуацията. — Ето какво ще направим.
Кенеди влезе в Конферентната зала първа и обяви:
— Само началниците да останат, моля.
Това беше покана за всички с по-ниски постове от член на кабинета да напуснат, защото щяха да се обсъждат изключително деликатни въпроси. Шепата помощници веднага се отправиха към вратата и излязоха. Останаха само началничката на кабинета, съветникът по националната сигурност, държавният секретар, президентът, Рап и Кенеди. Последните двама предпочетоха да стоят прави.
Кенеди се обърна директно към президента:
— Сър, в последно време се получи интересно развитие на събитията. Тази фотография беше заснета от охранителна камера на Пен Стейшън в Ню Йорк в нощта, в която бе убит представителят Али. А тази фотография беше направена на Юниън Стейшън приблизително три часа по-късно. Експертите от Ленгли казват, че това е същият човек, когото англичаните фотографираха по време на среща с принц Омар. Същият, който беше заснет от камерите на летище „Кенеди“ в неделя.