След като Париж се съгласи да бъде домакин на конференцията, на президента му беше много по-лесно да убеди другите страни да участват. Палестинците и израелците бяха засрамени заради ролята си в последните събития. На израелците им бе казано, че или ще се съгласят да участват, или ще трябва да дават обяснения какво в действителност се е случило в Хеброн. В крайна сметка всички страни се съгласиха.
Нито Рап, нито Кенеди бяха разочаровани, че собствените им постижения се приписват на други. Така и предпочитаха да бъде. Важното бе, че президентът им беше благодарен и знаеха, че са предотвратили международна криза. Сега и престолонаследникът на Саудитска Арабия щеше да им изрази личната си благодарност, а съюзът между двете страни щеше да укрепне.
Рап, Кенеди и началникът на личната й охрана бяха въведени в „Плаза“ през служебния вход. Посрещнаха ги няколко телохранители. Само на Рап и на Кенеди беше разрешено да минат, но първо Мич трябваше да остави пистолета си на един от хората от охраната.
Рап се чувстваше като гол без оръжието си, но нямаше избор. Дори и невъоръжен, той си оставаше достатъчно опасен и бодигардовете на принц Фейсал се поколебаха, преди да го пуснат. Бяха отведени в една стая, където двама души едновременно го претърсиха, а третият стоеше с изваден пистолет. Кенеди изчака отстрани. Беше й забавно това суетене, което бе предизвикал Рап. Когато най-накрая бодигардовете останаха доволни, пуснаха американците да влязат в разкошния апартамент и ги оставиха сами.
Никой от двамата не седна, нито каза нещо. Кенеди беше поискала разрешение нейни техници да проверят стаята за подслушвателни устройства, но саудитците отказаха. Това означаваше, че или те бяха достатъчно уверени в способностите на своите хора, или искаха да записват срещата. Всъщност беше по малко и от двете. Затова щяха да се стараят да говорят колкото се може по-малко. Достатъчно беше присъствието им и големият плик, който Кенеди донесе със себе си.
Пликът съдържаше видеокасета, няколко аудиокасети и дебел списък на финансови транзакции и телефонни обаждания. Оригиналите се пазеха в Ленгли. Видеокасетата беше взета от яхтата на Омар и съдържаше запис на удушаването на Дейвид, както и личното мнение на Омар за мъжествеността на брат му. Аудиокасетите съдържаха разговорите на Омар с престолонаследника малко преди убийството на братовчед им. Те разкриваха как Омар непрекъснато настоява да наложат петролно ембарго, а накрая — и признанието, направено в лимузината, преди да се прости с живота си. Всички тези неопровержими улики доказваха, че Омар е бил много по-близък с брат си, отколкото се твърдеше.
Бяха водили спор дали да изтрият, или не гласа на Рап от последната касета. Изненадващо Рап беше настоял да остане. Не го беше срам от стореното, нито го беше страх от отмъщението на Двора на Саудите. Съзнаваше, че е направил голяма услуга на Фейсал, като го е отървал от брат му. Беше му спестил необходимостта сам да го убие, както и риска от разцепление в кралската фамилия. По този начин принц Фейсал получи каквото искаше и съвестта на всички беше чиста. Беше задължен на един човек от ЦРУ.
Не чакаха дълго. Слуга с бяла куфия и черна роба влезе от една странична врата и им кимна да го последват. Противно на арабските обичаи Рап позволи на Кенеди да мине пред него. Ако се намираха в Саудитска Арабия, едва ли би дръзнал, но бяха в Париж, а Фейсал съвсем не беше глупак, за какъвто го мислеше Омар. Престолонаследникът беше учил в Америка, а пък и срещата щеше да е конфиденциална. Нямаше защо да се тревожи да не накърни религиозните чувства на някого или да застраши короната.
Принц Фейсал седеше в един стол с висока облегалка в другия край на стаята. Беше облечен в традиционна арабска носия, както и двамата едри мъже от двете му страни. Носеше бяла куфия със златен венец и черна роба със златни ширити. Не си направи труда да стане и да посрещне гостите си, но Рап и Кенеди и не очакваха да го стори.
Представителите на американското правителство се спряха до двата стола, поставени на около три метра от Фейсал. Двамата се поклониха и изчакаха да им кажат да седнат. На Рап му се стори, че престолонаследникът изглежда уморен и изнервен, сякаш очакваше да му спретнат някакъв капан. Черните му мустаци и брада подчертаваха тъмните кръгове под очите му. Изглежда, саудитският престолонаследник не беше спал добре.
Фейсал им направи жест да седнат.
— Благодаря ви, че отделихте време да се срещнете с нас, Ваше величество — започна Кенеди. — Наведе се напред и остави плика на масичката за кафе между тях. — Президентът Хейс ме помоли да ви предам това лично.