Обърна глава надясно и видя голям телевизор. Предаваше програмата на „Ал Джазира“, но, изглежда, никой не му обръщаше внимание. Около телевизора бяха подредени три големи канапета. Някои от разположилите се в тях мъже Дейвид познаваше. Никога досега не беше присъствал на подобна среща на върха в света на тероризма.
Имаше представители от Ивицата Газа, Западния бряг и поне един от Бейрут. Забеляза няколко нови лица от Бригадите на мъчениците и много стари физиономии от ООП и основния им съперник, „Хамас“.
Към него приближи Мохамед Атва. Дейвид се усмихна престорено и вдигна двете куфарчета във въздуха. Атва, началникът на Палестинското общо разузнаване, мъчителят на хиляди, се изправи на пръсти и целуна Дейвид по челото. Сетне, засиял от радост, се обърна и театрално размаха ръце:
— Той е тук! Нашият син се върна от богатите ни саудитски приятели!
Всички млъкнаха, след което помещението бе разтърсено от бурни аплодисменти. Присъстващите се усмихваха и кимаха одобрително. Това беше апогеят, връхната точка на неговия двегодишен тежък труд. Дейвид беше започнал от низините, изкачвайки се постепенно по стълбата на палестинската власт. Първата осигурена от него сума възлизаше едва на десет хиляди долара. Оттам нататък парите ставаха все повече и повече. Докато позициите му укрепваха, той все повече се сближаваше с Атва — истинската власт, стояща зад фиктивната. Човека, когото някой ден щеше да убие.
Дейвид знаеше, че за да има палестинска държава, на „Хамас“ трябва да бъде нанесен мощен и съкрушителен удар. Ислямските фанатици нямаше да се успокоят, докато не умре и последният евреин на тази земя. А дори и когато това станеше, щяха да са доволни само ако палестинската държава се управлява от радикални духовници, които да наложат строгия ислямски закон — шериата. И най-крайните членове на ООП изглеждаха като кротки дечица в сравнение с умопобърканите фанатици от „Хамас“.
Дейвид предпазливо беше посъветвал Атва да озапти „Хамас“, като им даде пари. Споразумението беше Дейвид да използва уменията си за набиране на средства, а Атва да предостави част от средствата за финансирането на терористичните операции на „Хамас“. Едновременно с финансовите възможности на Дейвид растеше и зависимостта на „Хамас“ от ООП. Действията на младия палестинец бяха толкова успешни, че Атва съумя да постави под крилото си и други групировки. Между тях бяха „Ислямски джихад“, Комитетът за народна съпротива и „Хизбула“.
Тази вечер щеше да бъде ключова за всички групи.
Атва пое едното куфарче от ръцете на Дейвид. Развълнуван, го отведе при канапетата и телевизора. Там отвори куфарчето и го показа на всички. После кимна на Дейвид да отвори и другото.
— Два милиона долара, приятели мои!
Стените отекнаха от десетки викове, възвеличаващи Аллах. Мъжете скочиха на крака и се запрегръщаха. Иронията да видиш тези хладнокръвни убийци да се държат така емоционално накара Дейвид да се усмихне едва доловимо. Какви идиоти! Не само че парите бяха фалшиви, но в куфарчетата се криеше и друга изненада за тях.
Атва остави куфарчето на масата, Дейвид също. Шефът на палестинското разузнаване се обърна към един от помощниците си, подаде му лист хартия и му обясни как трябва да се разпределят парите. После, във внезапен израз на чувства, сграбчи Дейвид в прегръдките си. Потупа го по страните като роден син и заяви, че се гордее с него.
Дейвид стоически изтърпя този акт на внимание.
— Нищо не съм направил — сви рамене.
— Напротив, напротив — вдигна показалец Атва. Сетне огледа стаята и се намръщи. — Къде е Хасан?
Дейвид се поколеба, но след секунда реши, че няма какво да губи.
— Трябва да поговоря с теб за това.
— Какво се е случило? — смръщи чело Атва.
— Не тук. — Дейвид махна на палестинеца да го последва.
Проправиха си път през тълпата. На всяка крачка младият мъж трябваше да спира, за да се ръкува или прегръща с присъстващите. Не му беше никак лесно, като си дадеше сметка, че възнамерява да ги прати до един на оня свят. Когато излязоха навън, Атва спря. На лицето му бе легнала сянка.
Дейвид посочи мерцедеса.
— Насам. — Заобиколи колата и се качи отзад.