Атва седна до него и когато вратите се затвориха, Дейвид едва чуто въздъхна.
ГЛАВА 25
Рап беше готов известно време да играе по свирката на генерала. Моро щеше да си остане нагъл до мига, в който не му покажеше доказателствата.
— Кажете ми, генерале, вие май не харесвате Америка?
Моро реагира с озадачена физиономия върху мазното си лице.
— Не разбирам накъде биете.
— Не е трудно. Харесвате ли Америка? Да или не?
— Зависи. Има неща, които харесвам, и неща, които не харесвам.
— Доста сте откровен. Ами Китай?
При последната дума филипинецът леко присви очи.
— Нямам мнение за Китай.
— Наистина ли? Това ме изненадва.
— Какво намеквате, Рап?
Рап реши да ускори нещата.
— Искам да сключа сделка с вас, генерале. Както казах, аз съм практичен човек, вие — също. Искам „Абу Саяф“ да бъдат унищожени, каквото и да струва това. Ако трябва да платя на някого голяма сума, за да бъде свършена работата, готов съм да го сторя.
— Мисля, че ме оскърбявате с това предложение.
Рап го погледна право в очите и поклати глава.
— Не, съвсем не. Вече споменах, че знам някои неща за вас. Невъзможно е да съм ви оскърбил с току-що казаното.
Моро си пое дълбоко дъх. Изглежда, американецът беше посветен в неговите бизнесдела. Внимателно подбра следващите си думи:
— За какво точно дойдохте тук, господин Рап?
— Дойдох да ви направя по-добро предложение.
— Слушам ви. — Генералът се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.
— Знаем за вашите банкови сметки в Хонконг и Джакарта. Знаем, че шпионирате за китайците още от началото на осемдесетте и че „Абу Саяф“ ви плащат да не се стараете много при преследването им.
— И?
— Ще повторя — аз съм практичен човек. Макар и да не са ми много приятни връзките ви с Пекин, ще се примиря. Но „Абу Саяф“ е напълно различно нещо. С него не мога да се примиря.
— Господин Рап, все още не разбирам за какво говорите.
Рап бръкна в джоба на елечето си, без да отмества поглед от Моро. Извади плик и го хвърли на бюрото пред генерала. Моро измъкна листовете от плика и се вгледа в тях. Те съдържаха банкови извлечения и телефонни номера.
След малко върна документите в плика и внимателно го постави в средата на бюрото. Значи американецът знаеше тайната му или поне част от нея. Но Моро не мислеше да признава вината си толкова лесно.
— Нямам представа какви са тези неща.
— Има и още — сякаш не го чу Рап. — Разполагаме с прехванати телефонни разговори и преговори по радиостанцията. Вашият глас беше идентифициран.
Моро се втренчи в събеседника си. Отчаяно търсеше начин да се измъкне от засадата.
След близо едноминутно мълчание той избра единствения възможен вариант:
— Колко хора зная за това? — Кимна към плика.
— Достатъчно.
— В моята страна?
— Неколцина специално подбрани.
— Полковник Барбоза?
Барбоза определено имаше някаква информация, но Рап не знаеше точно каква. И тъй като не искаше да усложнява излишно нещата, отвърна:
— Не.
Моро кимна. Фактът, че полковникът не беше осведомен, го утеши.
— Изглежда, сте ме хванали натясно, господин Рап. Защо не се върнем към това, което говорехте преди малко?
— За големите пари ли?
— Да. — Моро се усмихна.
Рап също разтегна устни, макар вече да мразеше този човек.
— Както казах, аз съм прагматик. За връзките си с китайците ще отговаряте по-късно. Мен ме интересуват „Абу Саяф“.
Моро кимна.
— Искам американското семейство да се върне невредимо и да преследвате „Абу Саяф“ толкова безмилостно, че изобщо да не си помислят да отвлекат американец отново. Дори бих предпочел напълно да ги унищожите.
— Няма да е лесно.
— Да гниете във филипински затвор през остатъка от живота си, ще е много по-трудно.
Генералът потръпна.
— Не казах, че не е възможно.
Рап кимна одобрително.
— Генерале, страхът може да бъде чудесен стимул, но не е достатъчен за изграждането на трайни взаимоотношения. Затова ще ви направя предложение, на което не можете да откажете. — Рап се наведе напред и изрече: — Ако ни върнете семейство Андерсън невредимо, ще се погрижа сто хиляди долара да бъдат преведени в сметка по ваш избор. Ако до края на годината успеете да прогоните или унищожите „Абу Саяф“, ще получите още сто хиляди долара. Ако се справите успешно и с двете задачи, ще седнем и ще обсъдим каква ще е следващата компенсация, що се отнася до връзките ви с Пекин.
— Искате да ме направите двоен агент ли?
— Както казах — Рап сви рамене, — първо да видим как ще се справите с двете задачи и тогава ще решим дали да продължим.