— Дайте ми пълно увеличение на багажника — излая Фридман.
Минаха няколко напрегнати секунди и заповедта беше изпълнена. Изглежда, двете куфарчета все още бяха на мястото си. Фридман видя как ги затвориха. Промърмори нещо неразбираемо и примигна.
Мъжът с куфарчетата беше отведен в един микробус. Камерата последва буса, който се запровира из тесните улици. Електронен часовник над стената от телевизори започна петминутно обратно отброяване. До две минути и двайсет и осем секунди предавателят щеше да изпрати потвърждение на координатите на куфарчетата. После чакането щеше да свърши.
В следващия миг и четирите екрана показаха една картина — в центъра се виждаше къщата, която ги интересуваше. Фридман наблюдаваше как микробусът с неговото оръдие на възмездието спря точно пред целта. Повече потвърждения не му бяха необходими. Той се обърна към генерала от лявата си страна и кимна.
Кръжащи на височина сто и петдесет метра, над покрайнините на Хеброн дебнеха две от най-ефикасните машини за убиване, направени от човешка ръка. Или по-точно — от американската корпорация „Боинг“. Хеликоптерът „АХ 64Д Апачи Лонгбоу“ нямаше равен на себе си. Неговата радарна система за прехващане на цели позволяваше едновременното следене и унищожаване до 125 цели за броени секунди. Още по-впечатляваща беше способността на тази система да означава шестнайсет от най-опасните обекти и да изстрелва по тях ракетите с лазерно насочване „Хелфайър“, известни като „стреляй и забрави за тях“, или ракетите „въздух-въздух“ „АИМ 9 Сайдуиндър“. „Апачи Лонгбоу“ е най-модерният и усъвършенстван щурмови хеликоптер в света, а според някои — и най-добрият летателен апарат изобщо.
Двете „птици“ стояха в готовност от трийсет и шест минути и търпеливо чакаха заповедите. Бяха излетели от летището в Негев и взели курс на север, избягвайки градовете и големите магистрали. Хеликоптерите, чакали допреди тях, се бяха върнали в базата си за презареждане с гориво.
Двете машини летяха на осем километра от Хеброн с изключени навигационни светлини. Всеки от хеликоптерите беше подготвен за многоролева задача. Те носеха по осем ракети „Хелфайър“, трийсет и осем неуправляеми седемдесетмилиметрови ракети „Хидра“ и по хиляда и двеста трийсетмилиметрови снаряди за бордовите оръдия.
Хеликоптерите „Апачи“ надминават аналозите си не по огнева мощ. Съществуват конкурентни модели, които разполагат с двойно по-голяма огнева мощ. „Апачи Лонгбоу“ се отличава със своята прецизност, стабилност и маневреност. Това е щурмова машина за действия при всякакви климатични условия, проектирана да поразява най-разнообразни цели.
„Апачи“ са замислени като унищожители на танкове, но проектът се оказва толкова успешен, че задачите на машината биват разширени. В началото на войната в Персийския залив през 1991 г. именно „Апачи“-те дадоха първите изстрели. Водени от хеликоптери „Пейв Лоу“, те се промъкнаха на територията на Ирак на малка височина, което не позволи на вражеските радари да ги засекат. С помощта на антирадарни ракети „Сайдарм“ хеликоптерите пробиха огромна дупка в иракската система за противовъздушна отбрана. През тази дупка влетяха стотици изтребители и бомбардировачи на силите на коалицията. За броени часове буквално цялата иракска ПВО беше извадена от строя.
И това се беше случило преди повече от десет години. Оттогава „Апачи“-те бяха напълно модернизирани. Бяха им монтирани радари за контрол на огъня „Лонгбоу“, усъвършенствани навигационни системи, ракети „въздух-въздух“, управляеми ракети „стреляй и забрави“. Устойчивостта и здравината на машината в бойни условия беше подобрена благодарение на модернизираните двигатели и авионика.
Винтокрилият оръжеен комплекс не беше проектиран за унищожаване на сгради и лековъоръжени мъже, но пилотите нямаха намерение да оспорват решенията на шефовете си от Тел Авив. Щом искаха да размажат с чук муха, то си беше тяхна работа. Пилотите и помощник-пилотите стрелци чакаха да им дадат заповеди и непрекъснато наблюдаваха приборите на таблата.
Пилотите оглеждаха местността с помощта на сензорите за нощно виждане и контролираха функциите на винтокрилите машини, докато помощник-стрелците гледаха през мерниците на системите за следене на целите. Разузнавателният самолет, летящ над града на височина четири хиляди и петстотин метра, непрекъснато изпращаше информация в бордовите им компютри за контрол на огъня. Многобройните цели бяха облъчвани с лазери. Оставаше им единствено да заредят ракетите и да ги изстрелят.
„Зелената светлина“ им беше дадена по кодиран комуникационен канал. Двата турбинови двигателя „Дженерал Илектрик“ на всеки от хеликоптерите едновременно увеличиха мощността си и машините започнаха да се издигат. Прелетяха над планинския хребет, предпазливо приближавайки Хеброн със скорост петнайсет възела. С всяка следваща секунда компютрите за следене на целите неуморно изчисляваха нови варианти за поразяване на всеки от обектите. За по-малко от минута Хеброн щеше да потъне в пламъци.