ГЛАВА 28
Пръстите му тъкмо бяха докоснали студената стомана на беретата, когато завибрира спътниковият телефон. Рап трепна и това не остана незабелязано за острото око на генерала.
За да замаскира напрежението си, Рап се усмихна:
— Така и не можах да свикна с тия проклети вибриращи телефони! — Той извади апарата от калъфа на колана си. — Извинете ме, генерале, но трябва да се обадя. Чаках това позвъняване.
Моро също се усмихна престорено и кимна.
Сега вече наблюдаваше всяко движение на Рап с повишен интерес.
— Ало — заговори в слушалката Рап. После човекът от отсрещната страна на линията му каза нещо. — Да, сделката ще стане. Съгласи се да ни сътрудничи… Ще ни струва малко повече обаче, но генералът ме увери, че ще изпълни искането ни. — Рап се усмихна и кимна на генерала. — Да… добре… топката е във вашето поле сега. Ще ви съобщя останалите подробности, когато се върна… Да, добре… Ясно, чао. — Той остави настрана телефона и се обърна отново към събеседника си: — Те са много доволни, генерале. Не им харесва, че вдигате цената, но ако удържите на обещанията си, ще го преглътнат.
— Добре. — Моро се поотпусна.
— А сега — Рап се изправи — ме извинете, трябва да се връщам в Манила и да свърша една друга работа. Ако имате нужда от помощ при изпълнението на споменатите вече задачи, не се стеснявайте да я поискате.
Моро също стана и протегна ръка.
— Не се тревожете, господин Рап, хората ми са едни от най-добрите в света. — Той уверено се усмихна и стисна ръката му.
Рап също се усмихна и се престори, че не забеляза как Моро стисна дланта му малко по-силно от обичайното. Понечи да се дръпне, но Моро не го пусна.
— Кажете ми, господин Рап — прошепна заговорнически той. — Генерал Ризал също ли е на ваша издръжка?
Рап отново се опита да издърпа ръката си, но Моро го стисна по-силно. Той замахна и изби ръката на филипинеца, след което го придърпа рязко към себе си.
— Не ми играйте номера, генерале!
— Вие не си играйте с мен номера. Писнало ми е от вашата страна и от вашата безпардонност. Нека се изясним добре — никога няма да можете да ме притежавате. Ще изпълня своите задължения по сделката, която сключихме днес, и само толкова. Кажете това на вашите шефове във Вашингтон. И им кажете, че ако не им харесват условията, семейство Андерсън никога няма да се върнат у дома си. А сега се разкарайте от лагера ми, преди да съм наредил да стрелят по вас. — И пусна ръката му.
На Рап му бяха необходими неимоверни усилия, за да се сдържи да не стовари лявото си кроше в челюстта му. Този човек имаше психологически проблеми, далеч надхвърлящи информацията от досието му, с което Мич се беше запознал предварително. Единственото, което го възпря да не удари психопата, беше фактът, че най-добрият снайперист в света чакаше на един хълм на километър и половина оттук, готов да сложи доста по-категоричен край на тази драма.
При тая мисъл Рап обърна гръб на генерала и мълчаливо си излезе. Отвън полковник Барбоза и адютантът разговаряха. Рап посочи на полковника хеликоптера и се отправи натам. Докато вървеше, извади телефона и набра номера на Коулман. След няколко секунди приятелят му вдигна.
— Видя ли палатката, от която току-що излязох?
— Тъй вярно.
Рап направи знак на пилотите да запалят двигателите на хеликоптера.
— Той е там.
Беше стигнал на половината път до машината, когато чу някой да вика зад него. Беше генерал Моро, изпъчил се пред палатката, с кобур през рамото. За миг Мич си помисли, че онзи крещи на него, но после разбра, че гневът е насочен към полковник Барбоза.
Полковникът, който също беше тръгнал към хеликоптера, спря. Рап не чу какви точно бяха думите на Моро, но, изглежда, по-високопоставеният се възмущаваше защо подчинените не му искат разрешение да напускат лагера.
Рап светкавично прецени ситуацията и отново извади телефона. Този път зададе само един въпрос на Коулман.
Коулман отправи въпроса на Рап към Уикър и изчака. Уикър лежеше проснат на земята, напълно неподвижен. Лявото му око бе залепено за мерника. Вече беше измерил с лазерния далекомер разстоянието до целта и беше направил необходимите поправки с оглед скоростта на вятъра и надморската височина. Сякаш беше изпаднал в транс, пулсът му се беше забавил до трийсет и два удара в минута. Сложи показалец върху спусъка и прошепна на Коулман: