Хейс скръсти ръце на гърдите си и се замисли. Очевидно беше, че е раздвоен между доверието си към Рап и естествения си инстинкт да разрешава ситуациите.
— За какви срокове говорим?
— Филипините са с четиринайсет часа преди нас, сър. Там вече е утре сутрин. — Кенеди намести очилата си. — Най-рано можем да започнем спасителната операция след залез-слънце, което ни предоставя най-малко единайсет часа да се подготвим. Мич предлага да му дадем правомощия да организира плана си на място и да ни докладва утре сутринта наше време преди спасителната акция.
Хейс помисли за миг и се обърна към Флъд:
— Какво смяташ ти?
Председателят на Обединеното командване погледна към Кенеди:
— Какво имаме срещу нас?
— Числеността възлиза на шестнайсет въоръжени мъже… предимно леки автомати, картечници и няколко РПГ.
Като войник, участвал в доста битки, Флъд не харесваше идеята действията да се ръководят на няколко хиляди километра оттук. Но като пресметна собствените им сили, отвърна:
— „Бело Ууд“ разполага с достатъчно мощ да се справи със задачата, сър. На кораба има оперативно подразделение и разузнавателен взвод на Морската пехота. Плюс батальон Морска пехота, ако ситуацията загрубее.
Хейс отново погледна часовника си.
— Какво ми препоръчваш?
— Бих оставил Мич да осъществи плана. Можем да се съберем в Оперативната зала утре сутринта на брифинг, преди да дадем зелена светлина. Дотогава ще е най-добре да не им се бъркаме.
Президентът се изправи замислен.
— Айрини, предполагам, и ти си съгласна?
Предшественикът на Кенеди й беше дал много ценни уроци. Един от тях беше, че е по-лесно да убедиш в нещо хората на власт с помощта на собствените им думи.
— Вие сам го заявихте, сър. Мич може да се справи. Бих казала, че той е най-подходящият за случай като този.
— Добре. Тогава се разбираме да се съберем утре сутринта. Дотогава очаквам от вас да следите подробно ситуацията.
Кенеди и Флъд кимнаха.
— Добре, а сега ме извинете, трябва да отида да взема половинката си.
ГЛАВА 32
Флъд и Кенеди взеха асансьора до първия етаж. В просторната зала „Кросхол“ се бяха събрали десетки хора, които чакаха по стълбите да слязат президентът и канадският премиер с първите дами, за да ги приветстват. Сред чакащите имаше чужди посланици, журналисти, високопоставени особи, сенатори, конгресмени, двама съдии от Върховния съд и доста шоу-звезди и богати спонсори.
Това, че директорът на ЦРУ и председателят на Обединеното командване слизаха по тези стълби, неминуемо щеше да доведе до спекулации и приказки за надигаща се криза.
Кенеди и Флъд излязоха от асансьора и охраната ги поведе покрай червените въжета, преграждащи единия край на коридора. Бяха минали едва пет метра сред събралото се множество, когато генералът беше спрян и отклонен от водача на мнозинството в Сената. Кенеди продължи по пътя си, защото иначе сенаторът щеше да придърпа и нея, за да я разпитва и да прави опити да изкопчи от нея информация. Според Айрини тържествена вечеря от такъв ранг не беше място за обсъждане на въпроси от областта на националната сигурност. Тя продължи към Източната зала. Търсеше си нещо за пиене. Сега, останала сама на партито, почувства нужда да свали малко напрежението.
Почти беше стигнала до бара, когато някой я стисна за ръката. Кенеди се обърна. Лицето срещу нея й беше познато. Не бе много дружелюбно.
— Здравейте, директор Кенеди.
Кенеди погледна към репортерката с ослепителни зелени очи и се усмихна.
— Анна, за последно те моля, наричай ме Айрини.
— Просто се старая да съм любезна — отвърна Анна Рап. Недолюбваше шефката на съпруга си. Трябваше да признае, че до голяма степен причината за подобни чувства беше фактът, че Кенеди познава Мич по-добре от нея.
— Хм. — Кенеди явно не й повярва.
Затова Анна премина направо към въпроса:
— Ще ми кажеш ли къде е Рап? Моля те.
Кенеди се вгледа в красивата репортерка и се сети за разговора си с Джак Уорч отпреди малко. Сега като че беше подходящият момент да си поговорят.
— Анна, ела да пийнем нещо — каза Айрини и поръча и на двете по едно мартини.
— Айрини, аз съм на работа тук. Не мисля, че е добра идея да пия алкохол.
— Анна, аз винаги съм на работа. Не се обиждай, но моята длъжност е много по-важна от твоята. Освен това — тя огледа разголения вечерен тоалет на журналистката — не мисля, че точно в този си вид ще взимаш интервю на живо от някой от тук присъстващите.
Анна беше сварена неподготвена както от тона, така и от смисъла на думите. Досега не беше чувала подобно нещо от винаги учтивата и лаконична Кенеди.