— Не, но винаги когато се намирам в Белия дом, то е по служба.
Кенеди не й обърна внимание, взе двете мартинита от бармана и подаде едната чаша на Анна.
— Ела с мен.
Те потърсиха тихо и уединено място. Докато вървяха из залата, привлякоха не един и два мъжки погледа. Две сами красиви жени — познатата на всички ослепителна Анна Рап и Айрини Кенеди, стилна и резервирана, но също позната на мнозина, макар и поради други причини.
По пътя им към Източната зала няколко души се опитаха да спрат Кенеди. Всеки път тя се усмихваше, извиняваше се и ги отминаваше. В южния край на просторното помещение беше по-тихо и те решиха да останат там.
Кенеди вдигна чашата за тост.
— За съпруга ти. Един от най-страхотните мъже, които познавам.
Анна не знаеше как да разбира тези думи. Преди обаче да се усети, Кенеди чукна чаша о нейната и тя трябваше да отпие. Охладената водка с плодов аромат беше мека и приятна на вкус.
— Кажи ми все пак къде изпратихте съпруга ми този път?
Кенеди отпи бавно от чашата си; обмисляше как да отговори на този прям въпрос.
— Той не ти ли каза?
Това озадачи Анна.
— Не, не ми каза и ти го знаеш. Защо ти не ми кажеш?
Айрини никога не губеше самообладание, но тази журналистка вече й идваше в повече. На какво се дължеше тази неспособност у Анна да контролира емоциите си, тя не знаеше, но можеше да предположи. Най-вероятно се дължеше на убеждението й, че Мич заслужава по-добър живот.
— Любопитно ми е дали храниш уважение към съпруга си — попита Айрини с леден тон.
— Разбира се, че го уважавам — настръхна Анна.
— Тогава защо го излагаш на риск, като се държиш като обидена ученичка и задаваш неудобни въпроси?
— Айрини, в момента не говорим за мен, а за Мич.
— Точно така. И ако наистина беше загрижена за него, щеше да спреш да питаш къде е. Би трябвало да помниш, че е доста добър в занаята си и само го улесняваш, ако си държиш устата затворена. — Кенеди се приближи до Анна и добави с тих, но гневен тон: — Неговата работа безспорно е по-важна и от твоята, и от моята. Имаш ли представа колко хора е спасил през годините? — В очите на Анна се четеше съмнение. — Разбира се, приятелите ти от медиите предпочитат да го наричат убиец, но дали са си правили труда да преброят хората, чиито живот е спасил? Разбира се, че не. В онзи ден той спаси не само теб, а още десетки други. Идвало ли ти е наум, че в момента може би отново се занимава с това? Спасява животи? — Кенеди замълча и се огледа. — В момента едно американско семейство е държано като заложник и животът им зависи от твоя съпруг. Майка, баща и три деца. Замисли се за това. Ти би ли отказала да им дариш живот, както Мич ти дари твоя?
Анна беше сварена напълно неподготвена. Знаеше, че Кенеди ще присъства на вечерята. Беше репетирала разговора им няколко пъти, но изобщо не стана така, както го мислеше. Не предполагаше, че тя ще е тази, която ще трябва да се защитава. Кенеди трябваше да слуша нея, а тя самата да се държи спокойно и хладнокръвно.
Поклати глава. В съзнанието й нахлуха спомени за онази нощ, не толкова отдавна, когато Мич спаси живота й. После мислите й се върнаха към семейство Андерсън, които изчезнаха във Филипините. Кенеди говореше за тях. Беше виждала фотографии на родителите и на сладките червенокоси хлапета. Анна изправи рамене и мъчително намирайки думите, отвърна:
— Достатъчно ми е да знам къде е и с какво се занимава.
Кенеди кимна.
— Но се тревожа за него. — Очите й се напълниха със сълзи. — Тревожа се, че един ден може да не се върне.
На Айрини й стана жал за Анна. Сложи ръка на рамото й, усмихна се и каза:
— И аз се тревожех за него преди. Докато не разбрах, че някой трябва да се тревожи за лошите, а не за Мичъл.
Анна избърса една сълза:
— Страхотно, сега се чувствам много по-добре! — В гласа й се прокрадна сарказъм.
— Не се притеснявай за него. Ще ти кажа само, че не участва в истинските действия. Помага при планирането, но не участва в акцията.
— Наистина ли? — обнадежди се Анна.
— Да.
— Добре. Защото не знам дали ще оцелея, ако го загубя.
Кенеди се опита да се постави на мястото на младата журналистка. Любовта отдавна не бе фактор в живота на директора на ЦРУ. Затова сигурно не можеше да разбере чувствата, които Анна изпитваше към Мич. Тяхната връзка беше страстна, родена в разгара на битката. Той я отърва от смъртта, а тя му даде нещо, за което той тайно беше мечтал от години — истински живот. Много пъти, докато Рап беше на мисия, Кенеди също се тревожеше за него. Тя го обичаше като брат и не можеше да спи по цели нощи, защото не знаеше дали ще се върне невредим.