Форестър увери Рап обаче, че евакуацията все пак ще бъде проведена. Твърдеше, че пилотите могат да се справят с ветровете. Само дето полетът щеше да е изпълнен с малко повече лупинги. Но тези думи не успяха да успокоят Рап. Фукането и самоувереността са едно, а реалността — съвсем друго нещо. Можеха ли пилотите на капитана да проведат евакуацията? Отговорът беше положителен. А могат ли да се блъснат? Най-вероятно. Нощните хеликоптерни операции са сложни и деликатни дори при спокойно време, да не говорим — при вятър, дъжд и на планински терен.
Докато Форестър хвалеше авиаторите, Рап си припомни тъжната статистика: през последните две десетилетия повече членове на американските Специални части бяха загинали при катастрофи на хеликоптери, отколкото в бойни условия.
Рап, Коулман и Джаксън бяха коленичили под огромно дърво.
— Имам лошо предчувствие за евакуацията — каза Рап.
По изражението на Коулман се виждаше, че и той споделя същото мнение.
— И на мен не ми харесва, но какъв избор имаме? Да не би да искаш да чакаме вятърът да стихне и да нападнем сутринта, преди да изгрее слънцето?
Този вариант също не се понрави на Рап.
— Не, няма да чакаме. Сега е времето да ги ударим.
— Носим достатъчно експлозиви — предложи услугите си Джаксън. — Можем да се опитаме да разширим площадката за кацане.
— Може и да стане, но пак не изгарям от ентусиазъм да се качвам на хеликоптер в такова време — отвърна Рап.
Коулман беше осенен от идея.
— Ами ако се върнем пеша до брега?
— Лошо няма, само ако не ни преследват. — Джаксън посочи към лагера на „Абу Саяф“. — Ако успеят да предадат по радиостанцията, че са били нападнати, може да ни отрежат пътя за бягство към брега и тогава пак ще трябва да се оттегляме с хеликоптер.
— Не е задължително — каза Коулман. Натисна бутона на радиостанцията. — Капитане, какво е състоянието на морето откъм подветрената страна на острова?
Последва кратка кауза, докато Форестър се свърза с един от корабите, който се намираше по-напред.
— В момента имаме триметрово мъртво вълнение — отвърна капитанът.
Коулман знаеше какъв отговор ще последва, но попита:
— Ще има ли някакъв проблем да пуснат катерите „Марк 5“ в подобни условия?
— Не, мога да обърна кораба срещу вятъра и няма да имаме проблеми.
— Какво мислиш? — обърна се Коулман към Рап. — Ако акцията мине успешно, ще накараме капитана да изпрати катерите и да ни чакат на брега. Ще ни трябва поне един час да стигнем дотам. Това време трябва да е предостатъчно катерите да доплават и да ни приберат.
— А ако срещнем съпротива или те съобщят на своите — добави Рап, — ще извикаме хеликоптерите да ни евакуират.
— Точно така.
Рап се обърна към Джаксън:
— Ти какво мислиш?
— Харесва ми. Дава ни възможност за маневриране.
— Добре тогава. — Коулман отново се обади на Форестър: — Капитане, ето какво ще направим.
Докато Коулман обясняваше на Форестър детайлите, Рап се възползва от случая да обсъди нещо много важно с Джаксън. Не беше мислил много по този въпрос, докато не огледа по-добре вражеския лагер. Но сега, когато стана ясно, че ще им трябва повече време, за да се изтеглят от острова, този проблем трябваше да бъде решен оптимално.
Рап погледна младия тюлен право в очите.
— Лейтенант, участвал ли си досега в истински бой?
Джаксън се поколеба.
— Не — призна си накрая.
— Няма нищо. Всеки започва някога. Колко души от твоите са видели истинско сражение?
Джаксън отново се поколеба.
— Пет от двайсет и трима.
Рап се надяваше да не чува подобен отговор.
Мислено започна да разполага хората като фигури на шахматна дъска. Опитът на Хакет беше прекалено ценен, за да го слага в групата за прикритие. Точната му стрелба щеше да е необходима при освобождаването на заложниците. По същата причина беше добре и Коулман да е с него. Единственият проблем беше, че Коулман трябваше да командва отстрани, за да наблюдава картината в пълнота.
Коулман свърши разговора си с капитана по радиостанцията и Рап му каза какво го притеснява. Първо обаче Коулман поиска от Джаксън да събере хората си за последен инструктаж. Младият лейтенант отиде да изпълни заповедта.
— Не е участвал изобщо в бойни действия — каза Рап.