Тюлените редовно се упражняваха в специални стаи за стрелба, създадени за трениране на ситуации със заложници. Обикновено нахлуваха през вратата, прозореца, а понякога — и през стената, и за секунда или две разграничаваха мислено терористите от заложниците и убиваха първите.
Джаксън предложи двата екипа да придружат Рап. Така, ако някой ги забележеше, щяха веднага да започнат акцията.
Рап погледна зад гърба си и видя лейтенантът да доближава потока и да жестикулира на следващия след него да излезе от храстите. В същото време отляво на Рап нещо просветна. Някой се показа от другата палатка. Рап настръхна. Един от терористите беше излязъл навън, за да се изпикае.
Рап не си направи труда да насочва оръжието си към него. Много добре знаеше, че Уикър вече го е сторил. Погледна отново назад. Едва забеляза един от хората на Джаксън, който се беше привел във водата.
Тъй като нямаше опасност да го чуят заради силния дъжд, Мич прошепна в микрофона:
— Спокойно, този не може да види по-надалеч от шест метра.
Когато терористът се облекчи и спусна покривалото на палатката зад гърба си, всички едновременно въздъхнаха с облекчение.
Не след дълго бойците се озоваха на другия бряг и заеха позиции в случай, че Рап бъде разкрит.
Седнал върху лекото възвишение на стотина метра от селото, Коулман имаше пълен и ясен поглед върху терена. Той изнервен наблюдаваше как Рап и другите прекосяват бурния поток. Двете флангови групи не се виждаха оттук, тъй като техният маршрут минаваше през джунглата. Уикър вече беше разузнал терена и докладвал, че няма капани и не е минирано.
Щом групите се приготвиха, Коулман повика Рап по радиостанцията:
— Мич, когато прецениш, промъкни се незабелязано, хвърли един поглед и бързо се махай. Лейтенант, приготви твоите за танца.
„Танцът“ е техника на нахлуване, която тюлените използват. Мъжете се подреждат в колона, след което влизат един след друг в сградата. Всеки от щурмоваците отговаря за прочистването на определен сектор от помещението. Тази техника е доказала своята ефективност многократно и се използва от всички подразделения за борба с тероризма и за спасяване на заложници.
Рап прошепна на Коулман в микрофона, че тръгва. Запълзя по тревата към палатката. Движеше се бързо, тъмнината и дъждът му служеха за прикритие. Пресече разкаляна пътека, след което се качи на едно възвишение с по-ниска трева. Вече стигнал на по-малко от три метра от палатката, Рап започна да долавя гласове. Продължи към другия ъгъл. Там най-вероятно бяха затворили семейство Андерсън. Внимателно пропълзя до брезентовото платнище. Отдолу се процеждаше тънка ивица сребриста светлина. Рап реши засега да не наднича. Вместо това залегна срещу входа на палатката и се заслуша.
На фона на плющящия по палатката, тревата и шапката му дъжд едва-едва се дочуваха гласове на мъже. Рап пропълзя до другия край на палатката; там гласовете станаха по-ясни и отчетливи. В процепа под платнището забеляза как вътре се движат сенки. Доволен, че предположението им се е оказало вярно, той се върна на първоначалната си позиция.
Преди все пак да надникне под палатката, Рап хвърли кратък поглед на оръжието си — картечен пистолет MP 5 със заглушител с мерник за нощно виждане и със стърчащ дъговиден пълнител с трийсет патрона. Ако му се наложеше да стреля, щеше да му е трудно да промуши оръжието под брезента. Постави го на земята пред себе си и извади своя деветмилиметров „Берета“, също със заглушител. Подържа го в ръката си. За разлика от филмите не му се наложи да вкарва предварително патрон в цевта, да сваля предпазителя и да взвежда ударника. Рап държеше непрекъснато оръжията си в пълна готовност. Заслуша се отново, но не можа да долови нищо важно. Ако заложниците наистина бяха вътре, странно беше, че не издаваха никакъв шум. Той сложи длан на устата си и прошепна в микрофона:
— Ще надзърна вътре. Бъдете готови да тръгнете.
Претърколи се по гръб и се приготви да повдигне леко брезента с дясната ръка. Лявата трябваше да е свободна в случай, че му потрябва. Долепи глава до земята и погледна вътре. Само че не видя нищо друго освен прогнили дъски, служещи за под на палатката. Внимателно приповдигна още малко платнището. Сантиметър, два, докато не се увери, че дъждът и вятърът ще прикрият действията му. Пред очите му се показа мръсна подметка. Не беше ясно дали е на американец, или на филипинец. Повдигна още два сантиметра. Глезен с гладка кожа без косми, изцапан с кал и нашарен с множество ухапвания от насекоми. И малка подметка.