Не, Кенеди ще направи така, че жената, която го обича, да свърши цялата работа. Без значение в какво състояние се намираше сега Мич, неговата избухлива женичка щеше да му срита задника така, както никой преди не го е сритвал. Дори си струва да сложи в къщата подслушвателни устройства, за да чуе разпита на Анна, в сравнение с който мъченията на Светата инквизиция ще изглеждат като детска забава. Както и да увърта, Рап няма да може да скрие нищо. Няма да може да се оправдае и с националната сигурност, защото Кенеди нямаше да му позволи. Освен ако не предпочетеше да спи с дрехите си в продължение на един месец, нямаше как да скрие огнестрелната рана.
В усилията си да поддържа новосъздаденото приятелство с госпожа Рап, тя й се обади малко преди шест вечерта и й каза, че мисията е минала успешно и че съпругът й скоро ще се завърне у дома. Анна не знаеше как да благодари на директора на ЦРУ за обаждането. На свой ред Кенеди благодари на Анна, че е проявила разбиране, и я прикани да й се обади, ако възникнат някакви въпроси.
Това внезапно затопляне между неговата шефка и съпругата му щеше доста да озадачи Рап. При тая мисъл Кенеди блажено се усмихна. Рап на колене щеше да я моли да му обясни какво се е случило.
Айрини слезе от асансьора на третия етаж на Белия дом. Готова беше да постъпи така, както постъпваха президентските съветници десетилетия наред — да протака и да увърта. Един от най-доверените и предани нейни служители я беше поставил в неудобно положение и се налагаше да постъпи така. Алтернативата беше да каже на президента цялата истина, което обаче щеше да доведе до известни неприятни последици. А точно в момента неприятни последици не й трябваха.
Изходът от операцията беше точно какъвто искаше президентът. Андерсънови бяха живи и невредими, Съединените щати не бяха дали никакви жертви и в същото време на терористите беше изпратено ясно послание. Или както би се оправдал Рап на нейно място, не е важно как са стигнали дотам, щом в крайна сметка са стигнали.
Кенеди влезе във фитнесзалата и се приближи до Хейс, който правеше упражнения на един от тренажорите.
Президентът отмести поглед от един от мониторите на стената пред себе си.
— Какво, по дяволите, се е случило в Израел снощи? — попита без предисловие.
По пътя насам Кенеди беше прегледала дневния разузнавателен доклад до президента, свръхсекретен документ, който се подготвяше от ЦРУ. Благодарение на него държавният глава и съветниците му по националната сигурност узнаваха какво става по света всеки ден.
— Вече се обадих на Бен Фридман, но него го нямаше. Още не ми е звънял.
Президентът се намръщи само при споменаването на името на директора на МОСАД. Много добре го познаваше. И не можеше да го понася. Ако не беше Кенеди, щеше да притисне министър-председателя Голдберг да уволни копелето.
Хейс избърса с кърпа потта от лицето си и изръмжа:
— Още ме хваща яд, като си спомня, че продължава да се крепи на поста си.
Кенеди веднага съжали, че е споменала името на Фридман. Миналата година Бен беше оказал помощ на един от главните политически опоненти на президента чрез подаване на информация. Доста й костваше да убеди Хейс, че е по-добре Фридман да остане на поста си и да използват вината му като лост за въздействие.
— Колко е часът там? — сопна се президентът.
— Те са със седем часа по-напред от нас, сър. Два и двайсет следобед е.
— Преди колко време му се обади?
— Преди около половин час. — Кенеди скръсти ръце на гърдите си. Всъщност се беше обадила преди час, но предпочете да не дразни президента, тъй като и без това той вече беше ядосан.
— Ами тогава му се обади пак. И му кажи, че ми дължи отговори! — Той посочи към единия от телевизорите и добави: — Изравнили са със земята половин квартал. Казват, че броят на жертвите може да надмине сто. За Бога!
Кенеди сведе поглед. Напоследък Хейс беше станал доста раздразнителен.
— Сър, знаете, че палестинците винаги преувеличават броя на жертвите.
— Ти видя ли репортажите?
— Да.
— И не ти изглежда достатъчно сериозно?
— Напротив, сър, но нека получа малко повече информация, преди да си направим заключения.
Хейс кимна и дишането му се поуспокои. Даде си сметка, че е бил прекалено груб с един от най-доверените си хора.
— Снощи добре ли прекара?
— Да, много хубаво парти беше, сър.
— Добре. — Той отново избърса потта си. — Какво става във Филипините?
Кенеди изобрази престорена усмивка и намести очилата си.