— Не! — отвърна принцът уверено. — Имаме договореност с тях.
Дейвид не вярваше на ушите си. Не, не можеше толкова известен човек като Омар да бъде толкова наивен.
— Не ми е приятно да ви разочаровам, принц Омар, но в интерес на истината Съединените щати шпионират Саудитска Арабия.
— Не, напротив, Дейвид. Говорил съм с брат ми за споразумението, а освен това нашата разузнавателна служба контролира всичко. Уверявам те.
— Може и да нямат агенти на място, но това не означава, че не могат да ви следят по друг начин.
— Какво имаш предвид?
— Със спътници. Те улавят всичко. Тяхната Агенция за национална сигурност подслушва всичко.
Омар се замисли за секунда, сетне смръщи вежди:
— Как е възможно, когато толкова много хора говорят по телефони?
Дейвид се постара да прикрие учудването от глупостта на саудитеца.
Омар не блестеше с ум, което заедно с несметното му богатство беше причината Дейвид да се спре върху него в избора си.
Беше хазартен тип с тлъста банкова сметка. Беше натрупал лично богатство, отделно от семейното, като преди десетина години бе играл умело с покупки и продажби на недвижими имоти и акции. Интуицията му беше почти непогрешима, но познанията му за разузнаването и шпионажа бяха жалки.
— Повярвайте ми, способни са да го направят. Всеки път когато вие се похвалите на някой от роднините си, не се знае на колко членове на семейството ще се обади той.
Дейвид улови гневен блясък в очите на събеседника си. Една от причините да бъде пренебрегнат като сериозен кандидат за наследник на трона беше неговият разгулен живот. В една мюсюлманска страна е важно кралят да следва — поне външно — напътствията на пророк Мохамед.
— Принц Омар, повярвайте ми. Не искам американците да разберат за плановете ни. Не само те, ами и французите, израелците и който и да е друг.
— Не ме е страх от американците. Те няма да посмеят да ме пипнат. Моята фамилия може да съсипе икономиката им за нула време!
Дейвид се изкуши да възрази, че куфарите с пари на саудитските крале вече не са толкова пълни като преди. А пък и самите саудитци бяха инвестирали доста пари в Съединените щати и предизвикването на нова петролна криза беше равносилно на самоубийство. Омар изобщо не беше толкова недосегаем. Но Дейвид нямаше да може да го убеди в това. Охолният живот беше дал на аристократа лъжовно чувство за значимост.
— Моля ви, не забравяйте — каза Дейвид, — че ключът към успеха ни е да накараме международната общност да си мисли, че Израел е излязъл от контрол.
Омар поклати глава.
— Ключът към изпълнението на нашия план е да накараме брат ми да заплаши Америка с петролно ембарго.
— Да, това е много важно, но все пак, ако искаме да имаме успех, не трябва да позволяваме на американците да разберат истинския ни замисъл.
— Стига сме говорили. Нали беше гладен? Ще хапнем и ще ми разкажеш за снощи.
Дейвид разгърна менюто и се зачете. Реши да направи още един опит да накара Омар да си държи езика зад зъбите.
— Омар, не се доверявай на никого напълно, нито на мен, нито на семейството си. Сам си казвал, че някои от роднините ти са доста близки с американците. Знаеш много по-добре от мен, че във фамилията ти има хора, които са прозападно настроени и завиждат на успехите ти. Те с удоволствие биха те продали.
Омар тръшна менюто си на масата. Чашите с вода подскочиха, пламъкът на свещта трепна.
— И какво ще направят американците? Ще убият член на саудитската кралска фамилия ли? Никога!
Избликът привлече вниманието към тях. Дейвид поклати глава. Наистина американците едва ли биха дръзнали да убият Омар, но можеха да намерят някой друг, който да го извърши. А и не биха се поколебали ни най-малко да отстранят Дейвид.
Палестинецът реши, че ще е най-добре да смени темата.
— Как вървят нещата с посланика?
— Добре. Девон му преведе половината пари, а другата половина ще му изпрати в понеделник. Вече е наш.
Дейвид се зарадва на тези думи. Посланикът бе жизненоважен за плана им. Нещата вървяха изключително добре, но Дейвид знаеше, че бива да е голям оптимист. Случилото се в Хеброн беше надминало и най-големите му съмнения. Фридман беше прекалил с употребата на сила и сега трябваше да обяснява какъв е бил поводът за клането. Утре палестинецът щеше да отлети за Съединените щати и да премине към следващия етап на операцията.
Не американците, французите или израелците в момента слухтяха, а британците. Платноходката на Алън Чърч беше закотвена в залива, недалеч от огромната яхта, която той следеше от седмици. Последният му доклад беше предизвикал засилен интерес в централата на МИ 6 в Лондон. Наредено му беше да продължи наблюдението и да се опита да идентифицира мъжа, който се е срещнал с принц Омар. Явно фотографиите, които беше направил в Монако, бяха неясни или пък човекът беше непознат.