Тъй като си даваше сметка, че трябва да внимава с Фридман, Голдберг отвърна:
— Да, атаката беше върхът в твоята кариера, Бен. — И вдигна чашата за тост.
— Благодаря ти. — Фридман се чукна с премиера. — Но?
— Какво но?
— Не се опитвай да ме мамиш, Давид! Помни, че чувам всичко. Знам, че кабинетът е бесен заради броя на жертвите.
— Те рядко са били единодушни по някакъв въпрос.
— Е, ако искаш, мога да изляза с обръщение към тях.
Голдберг обмисли предложението. Идеята не беше лоша. Бен Фридман можеше да изплаши дори и най-яростните си опоненти.
— По-късно може би. Сега съм по-зает да обяснявам на международната общност защо умряха толкова много невинни граждани.
Главният директор на МОСАД се изкуши да му напомни, че палестинците, живеещи в онзи квартал, не са чак толкова невинни. Но размисли. Голдберг воинът се беше превърнал в Голдберг политика.
— Те са странични жертви във войната.
— Но шестнайсет ракети „Хелфайър“, Бен! Не са ли много?
Фридман сви рамене.
— Такава възможност се появява веднъж в живота. Не можех да позволя нито един от тях да се изплъзне.
— Казаха ми, че твоят агент е имал достатъчно експлозиви в куфарите, за да унищожи всички участници в срещата.
Шефът на МОСАД беше, меко казано, изненадан, че Голдберг е запознат с подробностите на операцията, но с нищо не го показа. Нарочно не му беше казал много, защото между тях съществуваше негласно единодушие, че ако акцията се провали, премиерът ще отрече, че е знаел за нея. А сега някой в собствената му служба снасяше информация на министър-председателя. Трябваше да разбере кой.
— Давид, не ми казвай, че си изгубил куража си.
Голдберг се намръщи.
— Не сменяй темата на разговора, Бен. Имам и други източници. Чувам, че си минал всички граници… че сме можели да избегнем избиването на невинни граждани.
Фридман спря да се люлее и изгледа сурово стария си приятел.
— Направи ми услуга и престани да ги наричаш невинни. Те от години взривяват нашите жени и деца и много добре знаеш, че единственият начин да ги спрем е да ги ударим по-силно.
Голдберг вече не беше убеден в подобна теза. Като млад командир на танк той споделяше възгледите на Бен. Когато преди няколко години пое юздите на страната, във вижданията му не настъпи промяна. Но сега, след всичките самоубийствени атентати, убежденията му не бяха старите.
— Бен, времената сега са други. Цял свят ни гледа!
Фридман беше отвратен. Прииска му се да посъветва Голдберг да си подаде оставката, щом се чувства безсилен. Но отново размисли.
— Светът винаги ни е гледал. Не ние сме агресорите, Давид, и ти го знаеш.
— Но все някога това трябва да свърши. Трябва да намерим начин!
— Да не би да искаш да оттеглиш армията и да изградиш глупавата си стена? Забравил ли си историята на народа ни? Единственото, което ще постигнеш, е да им дадеш територия, от която да ни нападнат. Ще те запомнят като израелския Невил Чембърлейн.
— Не говоря за това — отвърна Голдберг. — И не ми чети лекции за Невил Чембърлейн, след като само преди ден си избил стотици жени и деца. Докладваха ми от армията, Бен. Знам, че не е имало никаква бомбена фабрика. Онези хора не биваше да умират!
Фридман обаче нямаше намерение да отстъпва.
— Признавам, че смъртта на някои от хората беше неоправдана, но само на малцина. Преобладаващото мнозинство от живеещите на онази улица бяха или терористи, или поддръжници на терористите. Не съжалявам за решението си и съм готов да застана пред министрите от твоя кабинет и да се защитя.
— Не кабинетът ме притеснява — изстреля Голдберг, — а ООН и американците! Ако разнищят инцидента и открият, че не е имало никаква бомбена фабрика, ние ще понесем удара.
— Няма да разнищват. С американците мога да се оправя. Винаги съм се оправял. Що се отнася до ООН, те са шайка безсилни дилетанти. Само след седмица всичко ще се забрави. — Фридман отпи от бирата си. — Обещавам ти… всичко ще отмине. Сега обаче трябва да продължим офанзивата. След подобна атака те ще извършат грешки. Ще искат да отмъщават и ние трябва да сме готови да парираме ударите им. Това е моето предложение.
Голдберг се люлееше в стола и слушаше шефа на МОСАД. Не знаеше как да постъпи. Старият войник у него искаше да яхне вълната на настъплението, но другият глас го съветваше да бъде предпазлив. Вторият глас принадлежеше на политика, който имаше подкрепата на по-малко от половината избиратели.
Единствената причина, поради която досега не беше получил вот на недоверие, беше липсата на ясен противник, който да иска да го смени. Опонентите му обаче крояха заговори и не беше далеч денят, в който щяха да се нахвърлят срещу него. За момента обаче ще се наложи да държи изкъсо Фридман. Ако ООН открие истината за случилото се в Хеброн, кабинетът за миг ще се обърне срещу него и Израел за пореден път ще бъде принуден да седне на масата за преговори със слабо ръководство.