Внимателно се измъкна от автомобила. Всеки път когато поставяше тежестта на тялото върху десния си крак, му се струваше, че някой забива нож в раната му. Лекарят на борда на „Бело Ууд“ му даде патерици, но той ги остави на летището.
Извади чантата си от багажника и закуца към входната врата. Когато пъхна ключа в бравата, кучето се разлая. Рап отвори вратата.
— Здрасти, Шърли! — подвикна, потупа кучето по главата и набра кода за изключване на алармата.
Стори му се, че чу музика някъде из къщата. Анна беше оставила включена малката лампа над печката в кухнята. На стълбите за втория етаж имаше лист хартия. На него пишеше: „Мой скъпи съпруже, ужасно много ми липсваше. Качи се горе бързо!“
Рап въздъхна и бавно пое по стъпалата. Когато се качи на горния етаж, разбра, че музиката идва от спалнята. Раздвояван между силното желание да вземе Анна в обятията си и страха от реакцията й, той открехна вратата.
Стаята беше осветена от свещи. На леглото, в черна копринена нощница, лежеше красивата му съпруга. Тя му се усмихна дяволито и протегна ръка.
Мислите на Рап препускаха объркано. Част от него искаше той незабавно да скочи в леглото при нея. Друга част обаче му казваше, че първо трябва да й обясни някои неща. Накрая спечели тактиката на най-малката съпротива и най-голямата наслада. Рап пристъпи напред.
Спря до леглото и взе ръката й. Всичките му тревоги и притеснения се разсеяха, когато срещна погледа на блестящите й смарагдови очи. Тя го придърпа към себе си. Рап се наведе. Преряза го болка.
Без да забелязва нищо, Анна коленичи в леглото и обви ръце около кръста му.
— Много ми липсваше, скъпи!
— Виждам — отвърна Рап и взе в длани лицето й.
— Аз липсвах ли ти?
— Знаеш, че да. — Рап се усмихна. — Повече, отколкото можеш да си представиш.
— О, мисля, че мога да си представя.
— Добре ли прекара седмицата?
— Не. — Анна протегна ръце и свали сакото му. — Как бих могла да прекарам добре седмицата без теб? — После дойде ред на кожения кобур с беретата. Тя внимателно го свали и го постави върху сакото.
Рап плъзна длани по стройния й гръб. Тя започна да разкопчава ризата му. Той я целуна. Знаеше, че трябва да поговорят, но не можеше да спре.
Изведнъж Анна сключи ръце в прегръдка. Болката избухна в мозъка му.
Той се отдръпна рязко.
— Какво има? — възкликна тя изумена.
— Ъъ… — Затърси подходящите думи, ала те не идваха.
— Какво ти става? Какво направих?
— Нищо, нищо не си направила. Просто…
— Заболя ли те? Защо не ми каза? Какво има?
Въпросите заваляха един след друг.
— Мила, не е кой знае какво… просто пострадах леко — заоправдава се Мич.
— Как пострада? Дай да видя!
Рап хвана ръцете й.
— Не… не ти трябва да гледаш. Дреболия.
Анна съзря вина в погледа му и съмнението й се засили.
— Какво искаш да кажеш с това „не ти трябва“? Аз съм ти съпруга.
— Скъпа. — Рап направи поредния вял опит да я успокои. — Наистина не е сериозно.
Анна скръсти ръце, погледна го право в очите и заяви:
— Ти май се опитваш да скриеш нещо от мен, Мичъл Рап. По-добре си признай още сега, или ще си имаш големи неприятности.
Рап въздъхна. Беше в задънена улица. Отчаян, той изплю камъчето:
— Простреляха ме, докато спасявахме заложниците, и…
— Простреляха те! Господи, къде? Добре ли си?
— Да… да, добре съм.
— Къде си ранен?
— Ами… в задните части. Но не се притеснявай, ще се оправя… само дето ме боли много.
— Как те улучиха?
— Не мога да говоря за това. Секретно е.
— Секретно — друг път! Ти си ми съпруг само от една седмица, идваш и ми казваш, че трябва да заминеш от града спешно и че няма повече да се правиш на Джеймс Бонд! — Тя го мушна с пръст в гърдите. — Ти ме излъга, Мичъл Рап!
— Не, не е вярно, скъпа.
— Не ме будалкай, Мичъл! Не ми стига тази обида, ами и в петък вечерта се натъкнах на шефката ти, която ми каза, че си във Филипините и наблюдаваш операцията по спасяването на американското семейство. Айрини ми каза, че си на някакъв кораб и си в безопасност. Не мога да разбера защо бях толкова глупава да й повярвам!
— Айрини ти каза за мисията? — възкликна Рап.
— Да. И не сменяй темата, нито се опитвай да се криеш зад тъпата национална сигурност! Ако искаш този брак да продължи, по-добре ми признай всичко още сега. Как, по дяволите, те простреляха?
Вече нямаше място за отстъпление.
— Улучиха ме по време на спасителната акция.
— Значи не си бил на кораба, а си участвал в акцията?
— Да.
— Значи кучката ме е излъгала! — извън себе си от гняв, викна Анна. — Твоята шефка седеше срещу мен в Белия дом и ме лъжеше! Заповядва ти да оглавиш операцията, а после има наглостта да ми казва, че си в безопасност! — Тя стисна юмруци. — Край с работата ти за нея. А когато я видя отново…