— Не обвинявай Айрини! — не се стърпя Рап.
— Защо?
— Защото… тя също не знае, че съм участвал пряко в операцията.
Анна зяпна.
— Как така? Нали ти е шеф!
— Ами… тя… просто… ъъ… беше заета. Нямаше възможност да контролира събития, ставащи на няколко хиляди километра от нея. — Анна смръщи лице. За да не се заеме да разглежда думите му под лупа, Мич се усмихна: — Хей, важното е, че съм си у дома и съм жив. Имам малка драскотина, която ще заздравее за седмица-две.
— За какво говориш? — извика Анна. — Та ти си прострелян в задника! — Тя посегна да го плесне отзад, но той хвана ръката й.
— Скъпа, моля те, успокой се.
— Не ми викай скъпа! И не ми казвай да се успокоя! Няколко сантиметра встрани и щяха да те улучат в някоя артерия или дори в оная ти работа… глупав мъжкар такъв!
— Но не ме улучиха. Добре съм… не се тревожи… няма повече да правя така.
— Да бе! Кажи ми нещо, господин Стрелец, господин Върхът на копието. — Така го наричаха медиите. — Доста високо си се издигнал. Всъщност последния път, когато проверих, разбрах, че си подчинен само на двама души — на президента и на Айрини, така ли е? — Анна отново го мушна с пръст. Рап не отговори. — Щом Айрини не ти е заповядала да участваш, тогава кой? Съмнявам се да е президентът.
— Ъъ…
— Ти по собствено желание си отишъл, нали?
— Да.
— Задник такъв. Излъга.
— Не, не съм.
— Недей да опитваш отново, Мичъл. Обеща ми, че приключваш с тези изпълнения.
— Не… никога не съм казвал такова нещо.
Анна си пое дълбоко дъх, опита се да запази спокойствие, но не успя. От гърдите й се откъсна вик. Разбра, че трябва да си отиде оттук, да обмисли нещата, да открие защо е била толкова наивна. Обърна се и тръгна към вратата.
— Анна, не се тревожи. Всичко ще е наред — протегна ръце Рап.
Чашата преля. Анна се извъртя и стовари юмрук върху нищо неподозиращия си съпруг.
Рап застина. Не знаеше как да я укроти, не знаеше как да я спре да не си отива. Пристъпи още една крачка напред, отвори уста.
Анна Рап излетя като хала от стаята.
ГЛАВА 45
— Повярвай ми, и на мен не ми е много приятно — говореше развълнувано Айрини Кенеди по телефона.
Мич Рап застана на вратата на кабинета.
Тялото му беше схванато от спането на дивана, раната го болеше. Лявото му око беше отекло, мъчеше го главоболие. Той стоеше на прага на слънчевия кабинет и се питаше какво е позволило създаването на този зловещ съюз срещу него. Колкото повече слушаше шефката си, толкова по-мрачно му се струваше положението.
— Не. — Кенеди поклати глава. — Не… Страхотно, няма що! — Погледна към Рап неодобрително над очилата си. — Не, той не си направи труда да ми каже, че е бил прострелян в задника. — И посочи стола пред бюрото й.
През всичките години, откакто познаваше Кенеди, той нито веднъж не я беше виждал толкова развълнувана. Влезе в кабинета и затвори тежката звукоизолираща врата. Секретарките нямаше защо да чуват разговора им. Бавно прекоси големия кабинет, докато шефката му продължи да обсъжда поведението му със съпругата му. Цялата работа беше много объркваща.
— Не — продължи Кенеди, — няма защо да ми се извиняваш. Сега разбирам защо си си мислела, че аз съм виновна… Е, много мило, че го казваш. И аз се чувствам по същия начин. Повярвай ми, можеш да разчиташ на мен. Мисля, че двете сме повече от достатъчни.
Рап затвори очи и тихо изстена. Сякаш отново беше петокласник и стоеше като изтукан в кабинета на директора, който заговорничеше по телефона с майка му.
— Да, аз ще реша кое е секретно и кое не е. — Кенеди се завъртя със стола си с гръб към него и поклати глава. — Не, не го слушай изобщо. Ако имаш някакви въпроси, направо вдигни телефона и ми се обади… Точно така! Напълно съм съгласна с теб. Дори може да препоръчам терапия с един от нашите психиатри.
— Само през трупа ми — обади се Рап.
Кенеди отново се завъртя към него и му хвърли кръвнишки поглед.
— Добре, Анна. Ще се видим. В четвъртък в шест ще пийнем по нещо. Благодаря ти… Добре. А, да, на твое място не бих се тревожила за онази му работа. Той е достатъчно корав и потентен. — Тя кимна няколко пъти. — Добре… чао.
Кенеди бавно затвори слушалката. Изпитателният й поглед беше прикован върху Рап.
— Е, разговорът беше доста интересен.
— Обзалагам се — тросна се той.
— Страхотно са те бушонирали. Кой го направи?