Прозорците на няколко по-високи жилищни сгради гледаха към Арсенала. Ако някой от обитателите се взреше навън, щеше да види само един от многото закоравели пушачи, отдал се необезпокояван на порока си. Дейвид бавно се приближи към старовремската бойница, стърчаща на югозападния ъгъл. Огледа съседните сгради за нежелани наблюдатели. Дотук добре.
Беше отработил всичко с математическа точност. На Али му трябваха от осемдесет и три секунди до три минути и четирийсет и осем секунди да стигне пеша от резиденцията до ресторанта, в зависимост дали го хващаха, или не светофарите на Лексингтън, Парк и Медисън Авеню. Дейвид имаше достатъчно време. Отнемаше му само двайсет секунди да сглоби пушката, петнайсет, ако побързаше. Щеше да почака първо да тръгнат. Ако някой случайно го наблюдаваше, не искаше да го види с оръжие в ръка и да повика ченгетата.
В 7.29 часа Дейвид чу в слушалката познатия глас на един от бодигардовете на Али. Онзи оглеждаше улицата пред резиденцията. Дейвид си пое дълбоко дъх и за пореден път си напомни значимостта на каузата. За да се постигне мир, понякога трябва да се прибегне до война. Повтори си сентенцията още веднъж. Хора като Али, Арафат и Фридман никога нямаше да се съгласят да се постигне истински мир. Щеше да е необходим огромен натиск от страна на международната общност, а Америка трябваше да играе първостепенна роля. Тя бе единствената страна, която можеше да принуди Израел да седне на масата за преговори и да даде на палестинския народ държава. След тази вечер приливната вълна щеше да набере още по-голяма скорост и размери.
Вторият бодигард съобщи, че посланикът излиза. Дейвид не знаеше колко души ще са с него и кои ще са те. Или пък дали срещата с гостите ще е в ресторанта. В тази си част планът трябваше да е максимално гъвкав. Стартира хронометъра на часовника си, дръпна за последно от цигарата и я изгаси в стената на бойницата. Добре запознат с техниките на американските следователи, той сложи фаса в найлонов плик и го мушна в джоба си. Щеше да остави колкото се може по-малко улики на ФБР. От другия си джоб извади чувалче с ориз и го постави в отвора на бойницата. То щеше да подобри баланса на пушката, а и така нямаше да останат следи от металната цев върху камъка.
Разгърна шлифера си и извади дебелата черна цев. Вкара я в гнездото и я извъртя на деветдесет градуса, докато изщрака и се застопори. После дойде ред на оптическия мерник с десетократно увеличение и на пълнителя с двайсет патрона. Разгъна ложата, издърпа затвора назад и вкара един от специалните деветмилиметрови патрони.
Погледна хронометъра. Двайсет и девет секунди. Постави тежката пушка в отвора на каменната бойница. Подобно на средновековен стрелец, заел позиция на върха на замък, той се приготви да убие врага. Провери огневото поле в посока югозападния ъгъл на Парк Авеню и Шейсет и пета улица. Той сам беше настройвал и прострелвал пушката в един парк на два часа път от града. Беше изключително точен с нея на разстояние до триста метра. Един по-добър стрелец сигурно би могъл да постигне задоволителни резултати и на петстотин метра, но на Дейвид такива големи дистанции не му бяха необходими. Тази вечер мишената щеше да е само на сто четирийсет и пет метра от него.
Трудността се състоеше в това, че Али щеше да се движи и около него щеше да има много хора. Дейвид отново погледна часовника си. Минута и половина. Посланикът се появи. Сигурно ги бе хванал светофарът на Лексингтън Авеню. Дейвид огледа улицата с невъоръжено око. Първо видя бодигардовете — вървяха няколко крачки напред и разчистваха пътя.
Както и очакваше, един от тях спря на червено. Дейвид отново долепи око до окуляра и се прицели в мъжа. После завъртя пушката на изток и скоро откри това, което търсеше. Посланикът застана точно зад бодигарда. Дейвид изруга. Али беше с жена! Държеше го за ръката и го закриваше!
Светна зелено и групата тръгна да пресича Парк Авеню. Един бодигард отпред, другият отзад, а Али и жената — по средата. Дейвид запази равен ритъм на дишане и отпусна китката си, докато проследяваше групата. Когато стъпиха на тротоара на другата страна на улицата, той взе окончателно решение. Не беше дошъл толкова отдалеч, за да си тръгне с празни ръце, но нямаше да убива и жената, която не познаваше. Бързо премести кръстчето на мерника върху главата на бодигарда отзад.
Натисна спусъка и пушката подскочи съвсем леко, когато тежкият куршум излетя от дебелата черна цев. Той моментално зареди нов патрон и се прицели във втората си цел. Мъжът пред Али все още вървеше, без да съзнава, че другарят му е бил прострелян смъртоносно и вече пада на земята. Дейвид отново натисна спусъка, куршумът отново попадна в целта.