Нов патрон беше зареден в цевта и Дейвид потърси с мерника следващата си цел. Али направи още две крачки и чак тогава разбра, че нещо не е наред. Жената направи две и половина крачки, преди да забележи как мъжът пред нея пада. Именно тази половин крачка беше достатъчна на Дейвид.
Али се обърна, огледа се назад за помощ от другия бодигард. Когато осъзна, че е останал без защита, посланикът се ужаси. Преди да реагира по какъвто и да било начин, Дейвид натисна спусъка за трети път и изпрати последния куршум в главата на първостепенната мишена.
ГЛАВА 49
Навън беше тъмно, вятърът зловещо виеше из залива. Рап застана пред голямото огледало в спалнята и внимателно свали превръзките от раната си. Белегът покриваше почти цялата му дясна част и се простираше надолу към крака. Лекарите искаха да полежи известно време, но и те, и той добре си даваха сметка, че няма да е толкова лесно. Продължаваше да взима антибиотици и да налага раната с лед, когато имаше време. Скоро щеше да заздравее. Навлече памучно долнище на анцуг и дебела фланелка и се отправи към кухнята.
Анна в момента беше на път за вкъщи и Рап се молеше да се е успокоила и да могат да поговорят за снощи без излишни емоции. Нямаше настроение да търпи крясъци. Цял ден беше мислил как е най-добре да постъпи. Да, определено беше прецакал всичко, но още имаше надежда. Анна знаеше за какъв човек се омъжва. Беше го виждала в действие и преди и й бе добре известно какви опасности крие професията му. А освен всичко останало баща й и двамата й братя бяха ченгета.
Потънал в мисли, Рап се зае с вечерята. Пътуването до Филипините беше минало успешно. Семейство Андерсън бяха живи и на път за вкъщи, за смъртта на двамата тюлени беше отмъстено, с генерал Моро бяха приключили, „Абу Саяф“ бяха бити на техен терен, а генерал Ризал беше поискал помощта на ЦРУ, за да се отърве от други предатели.
На един друг фронт обаче нещата не изглеждаха толкова добри. Напрежението между израелци и палестинци достигаше критична точка.
В ООН бяха в ход действия за изпращането на екип от независими инспектори, който да разследва събитието, наречено „Клането в Хеброн“. По телевизията показваха нови и нови кадри на спасители, които вадят малки телца изпод развалините.
Скандалът така се разрастваше, че дори няколко еврейски правозащитни групи протестираха срещу твърдата ръка на премиера Голдберг. Евреите бяха много чувствителни към убийството на жени и деца, а сега ги обвиняваха в извършването на едно от най-тежките престъпления в най-новата история. Като изстрадал народ те се чувстваха морално задължени да предотвратят нов Холокост и последното, което искаха, бе да ги винят за зверства, сравними с тези на нацистите през Втората световна война.
След като се върна от Белия дом, Рап отиде направо в Центъра за борба с тероризма на ЦРУ на приземния етаж на новата сграда, където спешно го въведоха при Джейк Търбс. Търбс зае мястото на Кенеди, когато тя стана директор на Централното разузнаване — ДЦР. Айрини го беше подбрала с одобрението на Хейс. Търбс беше ветеран от Лаос и Афганистан. Той беше един от малкото останали в Ленгли, които имаха реален оперативен опит. Сигурно затова Рап лесно се сработи с него.
Удивително как Търбс, агент единак от Луизиана, беше оцелял след толкова много чистки в Управлението. През деветдесетте години ЦРУ не се отнасяше много добре с оперативни офицери като него. Той беше като отломка от миналото и Рап подозираше, че е успял да се задържи в разузнавателната служба, защото не е вдигал много шум и защото си е водил тайни записки и е събирал неприятни подробности за началниците и политиците.
Мич знаеше със сигурност, че един от шефовете се е опитал да уволни Търбс. Онзи кариерист не харесал грубоватия стил на Търбс и искал да се отърве от него. След трийсет години кариера в службата Търбс бил уведомен, че трябва преждевременно да излезе в оставка. Джейк любезно отхвърлил настойчивото предложение. Шефът му казал, че няма избор. Търбс отговорил, че знае за тайната му любовница и че с удоволствие би разказал за нея на жена му и на момчетата от контрашпионажа. Шефът размислил, но явно това не било достатъчно за петдесет и три годишния ветеран. Той казал на началника си, че има двайсет и четири часа да напусне Управлението по собствено желание — или ще се прости с репутацията и със семейството си. На следващата сутрин шефът си подал оставката.