В момента Търбс също беше много разтревожен за ставащото в Близкия изток. Преди атентатите от 11 септември директорът на ЦБТ към ЦРУ беше сравнително анонимен. Но сега конгресмени и сенатори му се обаждаха често и настояваха да разберат какви опасности се задават на хоризонта и какво прави конкретно Центърът, за да ги предотврати. Търбс беше принуден да наеме шест допълнителни служители за свръзка между ЦБТ и политиците на Капитолия и различните правителствени отдели. Търбс споделяше мнението, че разузнавателната информация губи смисъла си, ако не бъде предадена навреме до държавните структури, които да вземат съответните решения въз основа на нея. Само че политиците не се вписваха изобщо в тази схема. Те обичаха да слушат само себе си и независимо колко пъти човек им кажеше, че дадена информация е секретна, винаги се намираше някой друг, с когото да я споделят. Жената, приятелката, колега без необходимите прерогативи… списъкът беше безкраен.
Имаше и някои редки изключения. Малка група сенатори и конгресмени умееха да си държат устата затворена. Те бяха и хората, които работеха в комисиите по разузнаването. Най-егоистично и самовлюбено в Капитолия разсъждаваха членовете на комисиите по правосъдието, финансите и отбраната. Но след като започна новата война срещу терора, малцина от тези опортюнисти успяха да влязат в комисиите по разузнаването, за да се възползват от удалия им се случай и да си вдигнат рейтингите.
Търбс следеше изкъсо тези хора и беше споделил притесненията си с Кенеди и Рап. Само днес беше получил две информации, толкова скандални, че не смееше да ги предаде на комисиите без одобрението на Кенеди. Айрини беше напълно съгласна с него и насрочи среща в Белия дом, за да уведоми президента. Първата информация се отнасяше за жестокото убийство на иракски генерал в Близкия изток и за фалшиви пари. Втората беше по най-неприятната тема за администрацията на Хейс — саудитците. Рап очакваше президентът да избухне, когато научи за какво става въпрос. ОПЕК се дирижираше от Саудитска Арабия и за да няма нова петролна криза и рязък скок на цените на бензина, американците бяха готови да изтърпят доста неща. Но всяко търпение си има граници.
Рап взе тенджера от шкафа, напълни я с вода и я сложи на котлона. Докато чакаше да кипне водата, той реши да провери дали не го е търсил някой.
Телефонният секретар беше записал две съобщения за Анна. Той сложи макароните във водата, отвори бутилка червено вино и се зае със соса. Шърли го наблюдаваше с любопитство. Кулинарните умения на Рап се ограничаваха до три-четири италиански тестени ястия и пържоли на скара. След като сложи соса да се вари, сервира за двама души на плота за закуска. Още няколко дни щеше да му се налага да се храни прав.
Анна си дойде тъкмо когато макароните станаха готови. Потупа Шърли, окачи палтото си в коридора и влезе в кухнята. Без да вдига поглед, остави на масата пощата, предимно рекламни листовки.
Рап прехвърли макароните в цедката и се обърна към жена си, която до този момент с нищо не беше показала, че го е забелязала.
Реши да се възползва от съвета на Кенеди:
— Скъпа, искам само да ти кажа, че много съжалявам за снощи. Не биваше да крия от теб толкова много. В бъдеще обещавам да ти казвам повече.
Анна сякаш изобщо не го чу. Преглеждаше пощата изключително съсредоточено. Косата й беше прибрана на опашка. Внезапно опашката се разлюля.
Мич беше озадачен, не знаеше докъде ще доведе тази игра. Всяка секунда мълчание го изнервяше.
— Нищо ли няма да ми кажеш? — попита след малко.
Тя сви рамене и продължи да прехвърля писмата.
— Това не ми харесва — промълви най-накрая, без да се обръща към него. — Не обичам да излизам от контрол. Никой досега не ме е ядосвал така. Сама не мога да се позная.
Рап не каза нищо. Интуицията му говореше, че трябва да премълчи.
— Никога не съм познавала друг човек като теб. Никъде няма записани правила как да върви бракът, когато си омъжена за шпионин.
Рап се усмихна.
— Аз не съм шпионин.
— Знаеш какво имам предвид. — Тя вдигна очи. — Ясно ми е, че не съм се омъжила за бизнесмен. Знам кой си, уважавам те и те обичам за всичко, което си направил за мен. Но и ти трябва да си наясно и винаги да помниш, че не си се оженил за безмозъчна кукла. Няма да водя отделен живот от теб. Трябва да знам с какво се занимаваш. Трябва да съм наясно. — Замълча, като видя, че лицето на Рап помръква. — Мич, противно на това, което си мислиш, умея да си държа устата затворена и съм сигурна, че не бих разкрила на никого никаква информация, която би застрашила живота ти.
— Ами националната сигурност?
— Аз не искам от теб да ми кажеш имената на информаторите на ЦРУ в Ирак! Искам да знам само какво правиш ти. Най-тежко е, когато да не знам къде се намираш и с какво се занимаваш.