ГЛАВА 51
Мич Рап беше виждал и преди президента ядосан, но тази сутрин той направо не беше на себе си от гняв. Майкъл Хейк, неговият съветник по националната сигурност, му беше съобщил скандалната новина. Хейс поиска всички да се съберат точно в седем сутринта в Белия дом. Кенеди доведе със себе си Рап и директора на ЦБТ Джейк Търбс. Тя изрично ги предупреди, че трябва да не се обаждат много-много в началото на срещата, когато ще присъства целият апарат на президента. Информацията, събрана от ЦБТ, щеше да бъде обсъждана по-късно от по-малобройна група.
Около голямата маса в конферентната зала бяха поставени кафяви кожени столове. Столът на президента беше с по-висока облегалка и беше сложен в средата, за да бъде той в центъра на вниманието. Кръвопролитието в Близкия изток не беше приемлив акт, ала не бе чак толкова изненадващо събитие. За разлика от убийството на чуждестранен представител с дипломатически ранг в Ню Йорк заедно с двамата му бодигардове.
Президентът Хейс изслуша директора на ФБР Роуч, който представи фактите по убийството на посланика. Когато Роуч свърши, президентът потропа с химикалката по кожения си бележник и разочаровано попита:
— Само това ли ни е известно?
— Засега да, сър.
— Същото научих и сутринта, като прочетох „Вашингтон Поуст“. — Хейс погледна към шефа на Роуч, главния прокурор Ричард Лойд. — Дик, искам този случай да бъде разрешен, и то бързо. Не ме интересува какво ще струва. Открийте кой го е извършил и го изправете пред съда.
После президентът спря погледа си на Айрини Кенеди в другия край на залата. Рап наблюдаваше всичко това на няколко стола от нея. Президентът беше седнал с гръб към прозореца. Отляво на него седеше съветникът по националната сигурност Майкъл Хейк, а отдясно — началничката на кабинета Валъри Джоунс. От другата страна на масата, около главния прокурор, бяха насядали държавният секретар Беатрис Бърг и министърът на отбраната Рик Кълбъртсън.
Хейс впи поглед в Кенеди:
— Какво казват израелците за свое оправдание?
Кенеди очакваше да й бъде зададен този въпрос. Ако Хейс искаше да узнае официалното становище на Тел Авив за убийството, щеше да се обърне към държавния секретар Бърг. Но щом питаше директора на ЦРУ, значи искаше да разбере как са реагирали от МОСАД на инцидента. Тя вече беше говорила с Бен Фридман три пъти и всеки път той категорично отричаше да има нещо общо.
— Сър, главният директор Фридман категорично отрече МОСАД да е замесен в случилото се снощи.
— Защо трябва да му вярвам? — озъби се Хейс.
На този въпрос можеше да се отговори по много начини, но никой от тях нямаше да е приятен. Фридман беше пропилял и малкото доверие, което президентът имаше в него. Кенеди знаеше, че каквото и да каже, то едва ли ще промени отношението на Хейс към шефа на МОСАД. Би предпочела да слуша другите и да си мълчи, но президентът искаше от нея отговор.
— Не мисля, че МОСАД би поел такъв огромен риск — да извърши нещо толкова дръзко и скандално.
— И защо мислиш така?
— Просто убийството не е оправдано от гледна точка на целите и ползата, които израелците биха извлекли, сър. От премахването на посланик Али те не печелят почти нищо и както виждаме, то ще им струва доверието на международната общност.
— Нормалната логика би имала смисъл, ако тях изобщо ги беше грижа какво вълнува международната общност! Но като имаме предвид атаката в Хеброн през уикенда… Не смятам, че ги интересува какво мисли светът за тях.
— Съгласна съм — намеси се Валъри Джоунс.
Неколцина от присъстващите също изразиха мнението си с кимане и кратки реплики.
Държавният секретар Бърг обаче имаше други възгледи:
— Аз не мисля така. Може и да не ги интересува мнението на ООН, но със сигурност не им е безразлично какво ще кажем ние.
— Някой от вас запознат ли е с това, което се случи в Хеброн? — прекъсна я Хейс.
Всички присъстващи кимнаха.
Кенеди тихо въздъхна. Информацията беше поверителна и тя не искаше да я предава на службите, представени в тази зала. Знаеше обаче, че е безполезно да се спори с президента.
— Чрез наши агенти и разузнавателни снимки ние открихме, че там не е имало фабрика за експлозиви — започна бавно. На всички лица се изписа объркване. — Разрушенията не са били причинени от вторична експлозия.