Ако ще се изправям очи в очи с Грейвс, ми трябва нещо, което той не може да обори. Нуждая се от доказателство. Да докажа, че Катрин Галахър е била на друго място по време на някой от сеансите. В болницата, в спортната зала, в метрото или е преглеждала имейлите си или е теглила пари от банкомат - няма значение къде, важното е да е оставила следа. Но колко време ще ми отнеме да я открия? Колко дълго мога да си позволя да чакам? Трябва да проверя дванайсет дати, а и само едно несъответствие няма да е достатъчно, ще са ни необходими две или три... Ами ако Грейвс е помислил за това? Ако е потърсил незапълнените места в живота й и е вмъкнал сеансите в тях?
Да се обадя ли на Елис? И да видя какво ще може да открие той? Но ако Стивън е прав, Грейвс е подправил „самоубийството" на Катрин. Може би тя му е платила да го направи. Или някой друг и Грейвс може да ме отведе при него. Не искам Елис да е близо до мен, когато го намеря.
Грейвс има къща в Хампстед. Изпращам Шон там, а Роби отива в кабинета му в Челси. Психиатърът се занимава със заети хора и може би приема пациенти в неделя. Трафикът по пътя на Шон е по-слаб, но в къщата края Хийт няма никого. Казвам му да чака. Грейвс може да дойде всеки момент.
Петнайсетина минути по-късно позвънява Роби. Кабинетът е тъмен и никой не отваря вратата.
Имам номера на мобилния телефон на Грейвс. Дали да му се обадя? Все още се колебая и гледам апарата в ръката си, когато той иззвънява. Пак се обажда Шон. Разговарял със съседите. Грейвс почиствал дома на покойната си майка в Бъкингамшър.
Отнема ми по-малко от пет минути да открия адреса.
Пет без пет, неделя надвечер. Залезът се вижда през прозореца.
- Господин Грейвс... Обажда се Елизабет Кроу.
Колебание от другата страна на линията.
- Съжалявам. Не мисля, че...
Лъжец.
- Бях с детектив инспектор Елис. Сигурна съм, че си спомняте.
- Откъде взехте този номер? - рязко пита той.
- Появи се нова информация. Боя се, че пак трябва да се срещнем. Днес.
Отново колебание. Какво ли му говорят думите нова информация? Бих искала да знам.
- Съжалявам, но ще трябва да почакате. Не съм в Лондон.
- Знаем къде сте.
- Е, и? - отвръща Грейвс, сякаш съм доказала думите му.
- Не искате ли да знаете какво сме открили? - Психиатрите са любопитни копелета.
- Откровено казано, госпожице Кроу, мисля, че загубихте достатъчно от времето ми.
- Или вие загубихте нашето.
- Не знам за какво...
Изиграй картата.
- Вие излъгахте, господин Грейвс, и ние можем да го докажем.
- Кой казва?
Остава ми само още един блъф.
- Ще отгатнете ли?
Понякога мълчанието е безсъдържателно. Това мълчание сякаш разцъфва по линията между нас, разтваря се като цвете или капка мастило във вода.
Не знам какъв отговор е измислил. Знам само, че съм го хванала натясно.
- Моля, стойте там, където сте.
Пак мълчание. Какво ли ще направи? Ще затвори? Ще избяга?
- Колата е на път.
- Ще има ли униформени полицаи? - Гласът му изведнъж става напрегнат и трепери. Чувам го, че преглъща.
- Предпочитате да няма ли?
Той мисли за съседите и за публичното унижение...
- Ще видя какво мога да направя - добавям.
- Ще ми трябва закрила - продължава Грейвс. Страхува се. Хубаво. Нека се страхува.
- Може да се уреди. Само бъдете там, господин Грейвс.
Пет и пет. Да изпратя ли Роби да дундурка Грейвс? Той е по-близо до къщата от мен, както и Шон. Ако движението не е натоварено, всеки от тях може да бъде там до час. Грейвс обаче няма да избяга, ако мисли, че имаме доказателство, няма и да увърта или да се съпротивлява. Срещала съм достатъчно хора, склонни към насилие, и знам кога съм в риск. Грейвс може да се опита да спори или дори да отправя заплахи, но няма да упражни физическо насилие. Той не е от този тип хора. И не искам Роби или Шон да се разкрият. Ако всичко мине добре, колкото по-малко от нас види Грейвс, толкова по-добре.
Обаждам се на Роби и му казвам да вземе микробус без опознавателни знаци, да смени регистрационните табели и да чака по-нататъшни инструкции. Може да се наложи да преместим Грейвс в тайна квартира.
И през цялото време в главата ми се въртят въпросите: Мислиш ли, че ще успееш с блъфиране? Какво ще стане, когато Грейвс осъзнае, че не разполагаш с достатъчно доказателства?
Пет и двайсет. Тръгвам пеша с пътническа чанта в ръката - Шарлот Олтън отива на гости на приятели. Взимам такси и после пет минути вървя до гаража, където държим две резервни превозни средства. Там е паркиран черният джип с двойно предаване. Преобличам се в старомодна пола и палто, типични за Елизабет Кроу, нахлузвам обувки с ниски токчета и си слагам кестенявата перука. Една последна хитрост... Играта на „професионалния" ми статус е стигнала почти до края на полезността си - преди да мине вечерта, Грейвс ще разбере, че не съм онази, за която се представям, но тогава ще бъде късно.