Шокът ме завладява по пътя към Лондон. На моменти съм добре. Друг път треперя. Студено ми е, но когато включвам отоплението, нещата не се променят.
Искам да се свия на кълбо. Да се изолирам от всичко. След това изпитвам желание да говоря с някого и да му разкажа всичко. Знам, че потребността да говоря се дължи на шока, сякаш това ще осмисли случилото се и всичко ще бъде наред. В шок съм. Колко нелепо. Напушва ме смях. И това е от шока. Стискам челюсти. Мускулите ме заболяват от усилието.
Овладей се, по дяволите.
Не мога да кажа на никого. Роби, Шон... Колкото по-малко знаят, толкова по-добре. Защото, ако започнеш да обясняваш веднъж, това се превръща в навик или в задължение. И щом знаят, те ще участват във всичко и ще бъдат изправяни пред решения, които не би трябвало да взимат. Те не го искат. Те само си вършат работата.
Вглеждам се през стъклото в светлините на другите превозни средства на пътя, които проблясват на закодирани интервали. Не мога да дешифрирам посланието.
Искам да забравя лицето на Грейвс, но не мога.
Навлизам в покрайнините на западен Лондон. Натриевите лампи някак сплескват сградите в двуизмерен фриз като картонен декор на сцена.
Най-после правя ляв завой и спирам. Оставям двигателя да работи и слизам от колата. Роби чака до тротоара, с ръце в джобовете си.
- Махни колата от пътя. Нека изчезне. - Спокойствието в гласа ми принадлежи на друг човек.
- Регистрационните табели? - пита Роби.
- Вече са сменени.
Той кима, сяда зад волана и настъпва газта. Но аз съм разгадала изражението му. Роби се опитва да не приема твърде сериозно това и прави нещата едно по едно, стъпка по стъпка, но знае, че извън погледа му се спотайва нещо тъмно - случило се е нещо лошо и сега заличаваме следите си. Какво по-точно се е досетил?
Утре ще знае със сигурност. Телевизионните новини ще се погрижат за това.
Забързвам по главния път. Движението представлява постоянен поток, който бълва изпарения, три ленти в едната посока и три в другата, разделени с преграда. Трябва да сляза в подлеза, за да премина отсреща. Слабото осветление е жълтеникаво-сиво, а въздухът тук долу е студен и влажен и мирише на урина. Стъпалата в другия край са блокирани от хлапета на тринайсет, най-много четиринайсет години, които пушат, разговарят и се закачат. От мобилните им телефони се разнасят дрънчащи мелодии. Гледат ме, докато се промъквам покрай тях, и преценяват доколко съм уязвима. Самоувереността им е плашеща. Едното казва нещо зад гърба ми, докато аз забързано се промъквам между тях, но не разбирам думите, пък и в момента не ме интересуват.
Когато излизам от подлеза, започва да вали дъжд.
Следващата кола ме чака в странична уличка. Стоповете й мигат. Зад волана е Шон. Автомобилът потегля, преди да затворя вратата.
Обикаляме из града, движейки се по най-непрекия маршрут. Магазините на уличните ъгли, онези с лиценз за продажба на алкохол и кръчмите са отворени. Хората купуват хранителни продукти, срещат се с приятели, отиват да пийнат нещо в неделната вечер... Нормалността на вечерта ме разтърсва. Не съм в състояние да се ориентирам, изхвърлена съм от мястото си. Последните два часа са като сън на болен човек, белязан от треска. Не съм сигурна колко е часът и когато поглеждам часовника си, цифрите и стрелките не ми говорят нищо.
На половината път към Докландс внезапно казвам:
- Грейвс е мъртъв.
Шон ме поглежда за миг и после отново насочва очи към пътя. Ръцете му се вкопчват във волана. Той изпуска дъха си. Лицето му е неподвижно.
- Бил е убит в дома на майка си тази вечер. Ти говори със съседите му. Те ти казаха къде да го намериш. Ще бъдеш заподозрян. Остави колата някъде и се прибери вкъщи. Крейги ще се свърже с теб с история за прикритие и алиби. Веднага щом съобщят новината, отиди в полицията. Ще те разпитат, но алибито ти ще издържи, обещавам. Съжалявам. Не знаех, че ще стане така.
Шон мълчи и шофира машинално, възприемайки цялата тази информация. Накрая пита:
- Татко знае ли? - Звучи като малко дете.
Качвам се в апартамента си. Искам уиски, но вместо това си правя чай с две бучки захар - клишето за шок. Не ми се пие, но го изгълтвам насила като лекарство.
След това влизам в интернет и изпращам на Фин детайлите на двете обаждания - едното до непознатия мобилен телефон и другото - от него. <Открий потребителя. Местоположение? История на обажданията? СПЕШНО> Кога ли ще получа отговор? Полицаите няма да се нуждаят от съдебна заповед, за да получат достъп до информацията за разговорите по телефона на Грейвс. Трябва им само един подпис на инспектор върху формуляр S22. Искам да разбера на кого е номерът, преди те да са го научили.