Телефонът позвънява и аз подскачам толкова силно, че разливам чая на коленете си.
Звъни телефонът на Шарлот, но аз не вдигам и обаждащият се затваря. Лампичката на съобщенията примигва. Едно съобщение. Пускам го и чувам гласа на Марк Девлин, който обаче не говори на мен, а на друга жена, а тази вечер тя е престанала да съществува.
Обаждам се на Роби по безопасната линия. Разговорът не е приятен. Чувам го в мълчанието му и в начина, по който гласът му ту се извисява, ту заглъхва. Той се бори със страховете си. Шон е на разпит в полицията. Някое ченге е запомнило лицето му.
- Той знаеше какъв е рискът - казва Роби. - Предполагам, че рано или късно щеше да се случи. Понякога просто не ти върви. - Но стоицизмът му е крехък и една дума може да го пробие. - Как се представи Шон?
- Беше страхотен. Той е добро момче. Ще се погрижим за него. - Говоря сериозно. Каквато и да е цената, когото и да трябва да подкупя или да очерня, ще се погрижа Шон да не пострада. И все пак това някак не е достатъчно.
И накрая - Крейги.
Първата среща с Грейвс, кражбата на папката, конфронтацията по телефона, смъртта на Грейвс... Премълчавам пред него толкова много неща. Усещам как негодуванието му се засилва от другия край на линията, но когато стигам до алибито на Шон, той заявява:
- Ще се заема.
Първо работата, после упреците.
Най-после оставям телефона. Капнала съм от умора.
Грейвс е фалшифицирал самоубийството на Катрин. Обадил се е на някого. А сега е мъртъв.
Трябва да намеря логиката във всичко това. Да свържа нещата. И да го направя още сега. Но образът на Грейвс се врязва във всяка моя мисъл - с изцъклени очи, окървавен, притиснат между тоалетната чиния и плочките, с онова изражение на слаб протест на лицето.
Трябва да оставя разстояние между себе си и този спомен. Да поспя.
Събличам се и се сгушвам под юргана. Пак ми е студено.
Утре всичко ще бъде различно. Утре ще разбера какво става. Утре ще знам какво да направя.
Унасям се и все едно се гмуркам в мрак. Някъде в тъмнината седи Грейвс, наблюдава и си води записки, които не виждам.
Събуждам се с пресъхнала уста от телефонен звън. Сигурният телефон е на възглавницата до мен. Не си спомням кога съм го оставила там. Часовникът на нощното шкафче показва, че минава четири сутринта.
- Да?
- Какво става, по дяволите? - пита Елис. - Подпалил ми се е задникът. Спомняш ли си Иън Грейвс? Психиатърът, който е съобщил за изчезването на Катрин Галахър? Онзи, с когото разговаряхме? Е, той е мъртъв и някаква жена го е посетила, преди да умре. Кажи ми, че не си била ти.
Надигам се и посягам към халата си. Цялата треперя, сякаш се съвземам след дълга и изтощителна болест.
- Откъде се обаждаш? От дома си ли?
- Господи! - възкликва Елис, сякаш съм го обвинила във върховна глупост. Той не ми се обажда от домашния си телефон. - Не, от телефона, който ти ми даде, закодирания.
Няма смисъл да се опитвам да го умилостивявам.
- Трябваше отново да говоря с Грейвс.
- Значи си била ти. Боже!
- Той беше мъртъв, когато отидох там.
- Сигурна ли си?
- Да не би да мислиш, че аз съм го убила, Елис?
- Е, ако си го намерила умиращ, сигурно си се обадила на полицията. Записан ли е гласът ти на полицейската лента?
- Нямаше да го оставя така, ако беше жив.
Елис млъква. Не знае дали казвам истината.
- Забелязали са те - продумва най-после той.
- Не мен, а Елизабет Кроу. И беше тъмно. Не може да ме е видяла добре.
- Сигурна ли си? Ами ако направят портрет по описание?
- Тогава има риск секретарката на Грейвс да ме разпознае като жената, която дойде с теб да говори с Грейвс. А ти къде се вместваш?
Това го стъписва.
- Мамка му.
Убедена съм, че Елис се облива в пот.
- Тя не ме видя добре - повтарям със смразяващо безразличие.
Елис се умълчава и когато отново заговаря, вече се е овладял, въпреки че още е ядосан.
- Защо отиде там, Карла?
Да му кажа ли истината? Не мога да го направя. Той е ченге, има инстинкти и жадува за арест. Надуши ли нещо, може би няма да спре...
Не ставай глупава. Вече е късно. Положението бързо се изплъзва от контрола ми. Най-доброто, което мога да направя, е да го удържа, а за това се нуждая от Елис.
- Открих, че той е излъгал за Катрин Галахър.
- Какво имаш предвид?
- Сдобих се с копие от записките му за нея.
- Казала му е нещо. И той го е премълчал...
- Елис, записките са фалшиви. Това е експертно мнение. Грейвс ги е съчинил. Катрин Галахър не му е била пациент. Къде е доказателството, което я свързва с него? Отишла била сама при него, без някой да й го препоръча, плащала в брой. Той дори не й е написал рецепта. Разполагаме само със записките и аз ги проверих. По всичко личи, че Грейвс ги е писал на един път. Сеанси в продължение на петнайсет месеца, всичките в кабинета му, и се обзалагам, че нито един не е през работното му време. Секретарката му няма да може да разпознае Катрин Галахър на снимка.