- И ти си му казала всичко това?
- Обадих му се вчера. Обвиних го, че лъже. Настоях за среща. Той щеше да се пречупи. Говорих с него в пет часа. Към седем и половина Грейвс вече беше мъртъв.
- Обадила си се? Могат ли да проследят обаждането?
- Използвах сигурен стационарен телефон. Няма да могат да го проследят. - Няма да му кажа за мобилния телефон на Грейвс. Нека ченгетата от Темз Вали да се досетят, че е изчезнал. Няма да му кажа и за другото обаждане.
- Ами отпечатъци? Оставила ли си нещо, което криминалистите могат да намерят?
- Внимавах. Няма да открият и колата. Говориха ли вече с теб?
- Не, но едва ли ще им отнеме много време. Аз взех досието на Катрин Галахър от отдел „Изчезнали лица". Аз разговарях с колегите й. Аз разпитах Грейвс. До няколко часа ще се нахвърлят върху мен и ще питат какво знам. Но първо ще представя моята версия. Е, какво да им кажа, Карла? - Сарказмът в гласа му е унищожителен.
- Беше направено така, че да изглежда като кражба с взлом. Грейвс е изненадал някого, който се е промъкнал в къщата, и се е разкрещял. Крадецът се паникьосал, наръгал го с нож и избягал. Засега остави полицията на Темз Вали да се занимава със случая. Не им казвай нищо.
- Нищо? След като името ми е в дневника на Грейвс? И след като съм се подписал за досието на Катрин Галахър в отдел „Изчезнали лица"? Нищо?
- Чул си слух, че изчезването й си струва да бъде разследвано още веднъж. Това е всичко. Няма друго.
- Значи според полицията в Темз Вали смъртта на Грейвс е случайност - казва той така, сякаш не може да повярва какво му говоря и е убеден, че няма да стане. - Искаш да премахна връзката с Катрин Галахър.
- Засега. Да.
- Защо?
- Защото не знаем накъде води.
- Или защото, ако някой се разрови, ще попадне на теб?
- Няма да ме открият. А ако го сторят, тогава и двамата ще загазим.
- Да, но кой ще загуби повече? - пита Елис след кратко мълчание и после линията прекъсва.
Ден 20: понеделник
Йохансен
В събота през нощта той не работи. Когато слезе в клиниката в пет и половина вечерта за смяната, Кейт го изпрати обратно горе. В три сутринта го събудиха викове, но когато слезе долу, всичко беше свършило, пациентът беше завързан и Вини почистваше мръсотията... Той го погледна страхливо, сякаш Йохансен бе дошъл да създава неприятности. Дрил само се втренчи в него. Вероятно се чудеше за нараняването му - какво е направил Брайс и колко го боли.
- Не се нуждаем от теб - каза Кейт. - Връщай се в леглото.
Час по-късно Райли се качи горе и изпуши половин цигара, седнал на леглото на Дрил.
- Тя ти е казала, нали? - попита Йохансен.
Райли дръпна от цигарата и изтръска пепелта на пода.
- Брайс. Обикаляше наоколо и крещеше за това.
- Какво каза?
- Първо те набелязал, а после проникнал в теб. - Райли поклаща глава.
Набелязан. Набелязан си.
И после, в края на смяната, Йохансен чува стъпки по стълбите и движейки се тежко, вътре влиза едрият мъж с изкривеното лице на боксьор.
- Господин Куилан иска да говори с теб - съобщава той.
Куилан е в дневната си, на обичайното кресло, скръстил ръце в скута си. Чул е. Разбира се, че е чул.
- Имали сте... неприятности с господин Брайс. Желаете ли да подадете оплакване?
- Не - отвръща Йохансен.
- Той мисли, че Райън Джаксън, който е убил онези двама души, е друг човек. Разхожда се из „Програмата" с вашия пропуск. Знаете това, нали? Разбира се, никой не познава лицето ви, нито е чувал името ви. Нямате минало, не и на този свят. Но мислите ли, че това задоволява Брайс? Ще повдигне рамене и ще зареже тази работа? Вие го унижихте. И после го оставихте да живее. Правя всичко възможно, господин Джаксън, но дори аз не мога да го обуздавам за дълго. - Куилан се навежда напред. - Е, какво смятате да правите?
Йохансен не отговаря.
- Мислите, че ще бъде достатъчно само да го пренебрегвате?
Мълчание. Часовникът тиктака в бюфета с порцелановия сервиз.
Куилан поглежда Йохансен - дълго, бавно, студено.
- Имате проблем, господин Джаксън. Искате ли да знаете какъв? Ще ви кажа. - Куилан накланя глава. - Чувства. Не очаквахте това, нали? Защото може да ви бъде простено, ако мразите Брайс. Замислете се какво се опита да ви направи той. И какво може да ви направи. Но вие не обръщате внимание на това. Вие сте господин Рационален, винаги контролирате нещата. И смятате, че това е сила и че така ще оцелеете на това място. Е, помислете си за вероятността, че може би грешите и че рационалният ви подход изобщо не е сила, а слабост. Защото вие не го мразите, но той ви мрази. И мечтае да ви накара да страдате, копнее за това и ще действа усилено, ще отиде по-далеч и ще изтърпи повече, за да го постигне. Това прави ли го по-слаб от вас? Наистина ли мислите така?