Изпълни поръчката.
В неделя, за пръв път, откакто е влязъл повторно в „Програмата", Йохансен не излиза на разходка, а остава в леглото, слуша, докато другите спят, пренебрегва болката в главата си и бодежите на раната на гърба си, събира сили и мисли какво ще стане. Разиграва наум сценария отново и отново. И през цялата нощ в неделя в клиниката, докато носи разни неща, завързва пациенти и ги държи и наблюдава, Йохансен пак си го преповтаря мислено - процеса, с всичките му малки варианти и евентуални засечки.
Сега не му остава нищо друго освен да го осъществи.
Не е необходимо да ходи отново в работилницата. Щом веднъж си разузнал как стоят нещата, не се връщаш. Връщането установява схема, а ти искаш да избегнеш това, особено ако те наблюдават. Но зората днес донесе мъгла и сведе всички на улицата до безлики силуети, същински глинени човечета. Идеални условия да се отърве от преследвачи. Двамата мъже се разтърчават паникьосано и го ругаят. Няма какво да се направи.
Затова Йохансен отива там.
Застава в главното помещение и поглежда счупения прозорец.
Още веднъж. Преговори всичко стъпка по стъпка. Направи го реалност.
Извършва го, докато клиниката е затворена.
Идва тук пръв. Поврежда камерата, която в момента го наблюдава, без да вдига глава. След това се връща в лагера. Кейт е в клиниката с инструментите или горе в стаята си и крачи напред-назад или брои спасените.
Тя трябва да дойде, защото иска.
Някое съобщение ще свърши работа. Някой се нуждае от помощта й, нещо сериозно, с което друг не може да се справи. Жена. Ранена жена, която се крие тук, в рухналите фабрично изработени кабинети, твърде уплашена, за да излезе. Кейт ще вземе медицинската си чанта и ще попита за подробности. Къде е раната? Кърви ли обилно? Има ли някой при нея? Знае ли как да спре кървенето? Ще бъде съсредоточена и делова. Тя има доверие на Йохансен. Няма да й мине през ума, че той лъже.
Ще тръгне и ще върви бързо до него. Ако няма неща, които трябва да знае, Кейт няма да говори. Мислите й ще препускат пред нея, към пациентката и какво ще направи.
Ще има преследвачи. Йохансен трябва да се отърве от тях и да я убеди, че това е необходимо.
Той може да го направи.
Ще крачи близо до нея, но това няма да я разтревожи. Само прикрива гърба й. Когато наближат мястото, тя ще бъде малко пред него.
Точно на прага Йохансен ще извади... Не, почакай. Ще сложи ръка на рамото й.
Няма да има предчувствие, нито усещане за предателство, ужас или болка. Ще стане бързо. Кейт няма да усети нищо.
И после той ще я скрие там, където никой няма да я намери.
Часове по-късно екипите по поддръжката ще дойдат с инструментите си, за да затегнат, капака на резервоара, но Йохансен отдавна ще е заминал.
Сценарият се върти отново и отново в главата му. И заедно с него и пристъпи на безпокойство, болка на лошо предчувствие - проблясъкът на нещо в периферното му зрение, може би преследвач, който изчезва, когато Йохансен се обръща. Усещане за нещо извън полезрението му.
Какво е? Какво не е наред? Камерата? Подбраният момент? Клиентът? Рискът, че това е клопка?
Нищо от Карла, нищо за клиента. Но Филдинг каза, че клиентът е дошъл с препоръки. Чисто и просто удар за отмъщение.
Ами ако дойдеш тук и някой те чака?
Тогава Йохансен ще бъде готов.
Направи го - бързо и чисто - и се махни оттук.
Мъглата навън се е сгъстила - видимостта е намаляла на по-малко от четири метра и заблуждава очите му - когато Йохансен се взира, мъглата става зърнеста, и в нея сякаш се движат силуети. Главоболието му се засилва и се свива на възел в тила му. Раната на гърба му е гореща и боде през превръзката. Отново се чувства уморен, отпуснат и бавен. Брайс беше прав. Йохансен губи контрол и прави грешки. Но Брайс няма да нанесе удара си днес, дори ако успее да го намери в мъглата. Брайс го иска да се поти и да поглежда през рамо още известно време. Понякога Йохансен усеща хлъзгавия му пръст, който бърка в раната... Когато стига до улицата, пред него се материализират две фигури. Нещо в светлината ги прави да изглеждат по-едри и по-заплашителни и за една-две секунди Йохансен се сковава, но след няколко крачки те се изясняват в обикновени, тленни хора, които играят по правилата и отбягват зрителен контакт. Йохансен също играе по правилата и отмества поглед, докато те минават.