Той намира телефон на безлюдна улица. Когато се свързва, от другия край на линията има мълчание, а после се чува сънен приглушен глас:
- Ало?
Йохансен си представя как Филдинг търси пипнешком ролекса си, а до него спи разсъблечена блондинка с разрошени коси.
- Събудих ли те? - пита той и Филдинг измърморва нещо неразбираемо.
Разнася се шум. Филдинг се измъква от леглото. Акустиката се променя, докато той се движи от стая в стая, и отеква ехо. Коридор? Баня?
- Е, синко? - с очакване пита Филдинг.
- Всичко е наред.
- Сигурен ли си?
- Да.
Настъпва мълчание. Филдинг проверява дали Йохансен лъже. Йохансен чака.
- Добре тогава - отговаря Филдинг и напрежението напуска гърдите на Йохансен. Връзката прекъсва.
А сега Карла. Обади й се. Само че от друг телефонен автомат и по друга линия. Телефоните се подслушват. Той няма да я изложи на риск.
Йохансен излиза от кабината. Влагата се е просмукала през дрехите му и е полепнала по кожата му. Студено му е.
От мъглата вляво от него изтрополява патрулна кола с ярки прожектори и още един мъж на покрива. Изглежда як и издръжлив.
Вляво някакъв висок човек тътри крака към Йохансен с наведена глава и найлонова торбичка в ръката. Йохансен усеща момента, когато мъжът - сигурен е, че е мъж - го вижда.
Всяка секунда и двамата ще отместят поглед встрани.
Мъжът спира. И не отмества поглед.
Той беше едър човек преди, метър и деветдесет или метър и деветдесет и пет, и все още се извисява над Йохансен, но животът в „Програмата" е стопил плътта върху костите му и големите му груби ръце стърчат от окъсаните маншети. Има прошарена брада на три дни и порезна рана над окото. Но е той.
Осем години се превръщат в нищо. Нощ е, влажна лятна нощ и Йохансен отново е в голямата къща, обърната към реката в Марлоу. „Какво можеш да правиш?“ „Каквото ми възложат."
Чарли Рос. Чарли Рос, който умря три месеца след като влезе в „Програмата". Излезе оттук на парчета. Частичните му останки бяха върнати на вдовицата му за кремация...
Само че Чарли Рос току-що мина покрай него.
Мъглата се сгъстява, нахлува в страничните улички и задръства пространствата между сградите. Йохансен се движи внимателно и търси Рос, който върви с големи крачки пред него. Поглежда и назад, търсейки първия знак за преследвачите.
Хора стоят във входовете или се препъват по улиците. Присвиват очи и се вглеждат в него, но той няма нищо общо с тях и никой не го закача.
Йохансен завива зад ъгъла точно когато Чарли Рос пресича кръстовището пред него и се скрива от погледа му.
Друг патрулен бронеавтомобил бавно патрулира по улицата към Йохансен. Друга група мъже с бдителни очи се втренчват в него, докато той минава твърде близо. Йохансен не им обръща внимание и напряга взор да види отдалечаващата се фигура на Чарли Рос.
Рос завива зад ъгъла. Йохансен го следва. Точно когато тръгва по улицата, някой завива надясно в другия край.
Йохансен започва да подтичва.
Спира на ъгъла, където е завил човекът, подпира се с една ръка на стената и поглежда надясно. Не е бил тук.
Сградите наоколо са неясни от мъглата. Чуват се викове и тряскане, а после някой започва да хленчи. Някакъв мъж се е навел през прозореца и крещи на безлюдната улица. Във въздуха се носи лоша миризма от каналите.
Чарли Рос е изчезнал.
Единственият човек, който знае кой е Йохансен и може да го свърже с онази нощ във фермерската къща и смъртта на Тери Кънлиф, е жив и е в „Програмата". Административна грешка? Или едно от онези извратени случайни съвпадения с абсолютно същата ДНК и друг мъж с профила на Рос е кремиран вместо него? Сега вече това няма значение. Важното е, че Чарли Рос е жив. Чарли Рос може да го разпознае. И Йохансен не може да разчита на милост от него. Петнайсет минути в същата стая преди осем години не ти купуват услуги. Не и след случилото се с Тери Кънлиф.
Рос беше враг на Куилан. Щом е оцелял, това е станало само с разрешението на Куилан, търпимост, която може да бъде оттеглена всеки момент. Сега обаче Рос може да даде на Куилан единственото, от което Карла го лиши преди осем години -живота на четвъртия човек във фермерската къща в нощта, когато умря Тери Кънлиф.