Четвърта част
Ден 20: понеделник
Карла
Осем часът понеделник вечерта. Намирам се на терасата на моя апартамент, на четирийсет и един етажа над земята. Мъглата, която през целия ден бе обвила в було сградата, най-после се е вдигнала. Въздухът е влажен и студен. Оттатък тъмната бездна на дока все още светят офисите на Канари Уорф - финансови институции, борсови агенции, адвокатски кантори, бизнес конгломерати, които контролират нелегални фабрики в Третия свят на един ден път със самолет оттук. Прилича на Хонконг, Ню Йорк или някое друго подобно място.
От скритите тонколони между вечнозелените храсти и дървените пейки се разнася мелодия - ансамбъл за класическа музика свири Бах. Наметнала съм шал върху якето си и държа чаша червено вино в ръката си. Можах да изпия само една глътка. Тази вечер виното има вкус на отрова.
Сутринта съобщиха новината - мъж, смъртоносно наръган с нож, е намерен в тихо селце в Бъкингамшър, полицията призовава свидетелите да се обадят.
Крейги дойде в апартамента ми скоро след това. Изглеждаше уморен, но все пак не беше спал цяла нощ, уреждайки прикритието и алибито на Шон.
- Шон е разкрит. - Тонът му прозвуча обвинително.
- Знам.
Не можах да избегна вината, нито да се отърся от подозрителността му. Ако Крейги ръководеше операцията, нещата нямаше да свършат така.
- Сега всичко лети с реактивна сила, нали? - огорчено попита той. - Не го контролираме.
- Никога не сме го контролирали.
- Ако разберат, че Елизабет Кроу е била на местопрестъплението...
- Няма. Тя не е в страната. Пътува някъде в Източна Европа. Пък и снимките й в интернет изобщо не приличат на мен. Ако съставят портрет по описание, няма да съответства.
- Ами Елис?
- Елис ще съдейства.
- Сигурна ли си? Ами ако не го направи?
- Тогава ще пожертва кариерата си - отговарям хладно.
Настъпи мълчание и после Крейги попита:
- Какво ще стане сега?
- Веднага след като позвъних на Грейвс, той се е обадил на някого по мобилния телефон. Мисля, че му е казал, че полицията идва. Може да е бил някой приятел. Но три часа по-късно Грейвс е бил убит. Затова може би не е бил приятел.
- Смяташ, че може да са го убили, за да му затворят устата?
- Това е единственото му обаждане. И после, докато бях в къщата, някой звънна.
Крейги поклати глава.
- Ако е убил Грейвс, човекът е знаел, че той няма да отговори.
- Ами ако е изпратил някой друг да убие Грейвс? И после е проверявал дали поръчката е изпълнена. Или пък ако е свършил работата сам, криел се е в градината и е видял, че някой влиза в къщата. Зачудил се е коя съм. Може да не е звънял на Грейвс, а на мен.
- Ти вдигна ли? - рязко попита Крейги.
- Да, но не казах нищо. Крейги, който и да е бил, Грейвс е говорил с него, а после е умрял и мисля, че човекът знае защо. Мобилният телефон, който е използвал, е оставил следа. Фин я търси в момента.
- Ами ако телефонът не е регистриран?
- Ще вземем списък кой друг се е обаждал на Грейвс и откъде е звънял и ще стесним кръга. В това време ще уредя среща с Филдинг. Ще видя дали той знае нещо за убийството на Грейвс. Може би Филдинг е осигурил извършителя. Така или иначе, трябва да знаем.
- Сега ли ще ходиш при Филдинг? - попита Крейги с язвителен тон.
- Добре, ти говори с него.
Последва мълчание. Крейги само ме погледна. Стори ми се, без да съм сигурна, че той леко недоверчиво поклати глава.
На кадрите от видеонаблюдението в „Програмата" видях, че Йохансен е влязъл и излязъл от работилницата сам. Последна проверка, преди да извърши удара? Опитах се да го проследя по пътя му обратно към лагера, но и там имаше мъгла и записът беше забулен в бяло. Не се виждаше нищо. Но оттогава чакам обаждане от него, закодирано съобщение, спусъка, който да задейства разхлабването на болтовете на резервоара. Йохансен все още не се е обадил.
В обедните новини съобщават, че името на жертвата на убийството е Иън Грейвс. Наричат го изтъкнат психиатър. Колегите му от кабинета са дали изявление, в което изразяват шок и подчертават ценната му работа с „нещастни и уязвими пациенти". Съседите разказвали за всеотдайния син, който редовно посещавал възрастната си майка в къщата, но не бил виждан често след смъртта й.
След един час някой си Шон Уилсън, дърводелец, който е ходил в лондонската къща на Грейвс да уговарят ремонт, се е явил за разпит.