И накрая се обажда Стивън. Седя до телефона и слушам, докато секретарят приема съобщението. Стивън се надява, че съм добре. Не споменава за полицията. Звучи загрижено, но не отчаян и разтревожен, затова явно не е събрал две и две. Не е свързал записките, които му показах, с убития психиатър. Може би още не е гледал новините. Или обикновеният му работен ден му предоставя предостатъчно ужасии и не е необходимо да ги търси. Те сами идват при него.
Тротоарите под сградата с апартамента ми са почти безлюдни и баровете са утихнали. Пия на малки глътки виното, което е като разяждащ катран, вдишвам студения нощен въздух и се опитвам да се съсредоточа върху гледките, но тази вечер те са някак плоски, без дълбочина, сякаш са залепени на стъкло.
Снощи пред очите ми беше само Грейвс. Тази вечер успявам да прогоня образа от съзнанието си, но някой друг е заел мястото му - Катрин Галахър. Но не неясният образ на бегълката от кадрите на камерата за наблюдение във фоайето, нито слабата жена с мъртвешки бледо лице, увила ръце около себе си от студа, а жената от първата снимка, с предпазливата усмивка и непогрешимото самообладание.
Какво си помислих в самото начало? „Виждала съм тази жена и тя никога не е била жертва." И въпреки това повярвах на историята като всички други, че Катрин Галахър не е могла да се справи.
Помислих си, че е убила някого и макар да не е показвала, че това й тежи, е изпаднала в депресия и затова е отишла при Грейвс. Може би не е искала да му каже, но го е направила. Така си помислих, но се оказа, че нищо от това не е вярно.
Кой е наел Грейвс? Хората, които са вкарали Катрин в „Програмата" за да бъдат сигурни, че ще има логично обяснение за изчезването й?
Или тя самата е уредила всичко?
Искаш да инсценираш самоубийството си. Но вече никой не вярва на сценария с оставените на брега дрехи. Хората искат доказателства. Или свидетел, при това експертен свидетел. И това им даваш.
Държала ли си го с нещо, или просто му плати? Няма записано плащане, но ти си достатъчно умна, за да го скриеш. Знаела си, че рано или късно някой може да започне да се рови, и си заличила следите си.
Купила си съдействието му и той е фалшифицирал записките за теб. Дал ти е оправданието, от което си се нуждаела. Определил те е като потенциална самоубийца.
В работата си не си допуснала аматьорската грешка да преиграваш. Не си се преструвала на потисната или неспокойна пред колеги, които могат да прозрат истината. Сдържането на чувствата е част от характера ти и си се придържала към това.
На осми декември в осем и петнайсет вечерта си излязла от апартамента си и повече не си се върнала.
Решила си, че си надхитрила всички.
И после... Какво?
Катрин Галахър ми се подсмихва. Не казва нищо.
Зарязвам гледката, връщам се в апартамента и включвам телевизора на новинарски канал. В събитията през деня е включен репортаж за смъртта на Грейвс. Показват кадър от селото с разпръснатите къщи и друг - на полицейската лента, опъната пред чакълената пътека, водеща към ниската бяла къща. На верандата е разпъната синята палатка на криминалистите. От къщата излизат специалисти със защитни костюми и найлонови пликчета с веществени доказателства. На екрана се появява снимка на Грейвс. Следва запис от пресконференция - същите участници, същият призив към жената, която го е посетила, да отиде в полицията. Няма портрет по описание. Репортерката стои на пътя в мрака с гръб към къщата и говори пред камерата.
- Днес това е село в шок.
Телефонът ми иззвънява. Обажда се портиерът, за да ми съобщи, че е дошъл финансовият ми съветник, за втори път днес.
В момента, в който влиза Крейги, разбирам, че носи лоша новина.
- Имаме покана да правим бизнес - казва той. Лицето му е изопнато от напрежение. - От Лукас Пауъл.
- Отнесохме се към случая като към игра - заявява Крейги. Направила съм му чаша чай, която обаче стои недокосната на масата пред него и изстива. Чертите на продълговатото му лице са изострени от безпокойство, което придава допълнителна отривистост на всичките му жестове. Дори акцентът му от Ийст Килбрайд е по-силен.
- Лейдлоу обичаше играта. Затова си мислеха, че има взимане-даване с някого от Москва.
Бяхме почистили всичко. Но се оказа недостатъчно. Явно бяхме объркали нещо.
- Какво се е случило? - питам.
- Използвали са Изидор - отвръща Крейги. Не мога да определя дали това е въпрос или не.
Изидор е дребен престъпник от френско-испанско потекло, който действа от сергия на пазар в северен Лондон и има прилична сметка в банката, хитра лисица. От време на време го използваме за куриер. Мошеник е, но от друга страна, аз не предлагам много работа за съвсем честни хора. Изидор познава улиците, знае как работи системата и е по-надежден, отколкото изглежда, макар и само защото ясно сме му дали да разбере, че ако отвори някой пакет или не го достави, ще му се стъжни животът. Той не ме познава. Няма причина да ме познава. Изидор докладва на букмейкър на име Поли, който от своя страна докладва на една нахакана управителка на солариум в Килбърн. Един-два, може би три от двайсет и двата пъти, когато съм предавала информация на Лейдлоу, Изидор е занасял пакета или го насочвал към тайника. Но Лейдлоу едва ли го е надушил. Изидор винаги внимава. И аз винаги внимавам.