- В неделя са прибрали Изидор от улицата.
- В неделя?
- Научих едва преди час. Полицията го спряла на улицата. Натикали го в микробус и право в стаята за разпити. Не говорили много, но се държали добре с него и затова той предположил, че искат или да го размекнат, или само да си побъбрят и да изкопчат малко информация. И после в стаята влязъл някакъв мъж. Не бил полицай. Висок. Чернокож. С хубав костюм.
Пауъл. Мили боже.
- Разпитал Изидор сам, ако това можело да се нарече разпит. Без свидетели, без запис.
- Изидор може да не е знаел, че има свидетели и запис.
- Да. През повечето време седял. Чаши чай. Никакви заплахи или опит да го притиснат и пречупят. И накрая повдигнал въпроса за Лейдлоу. „Ти работиш за Нокс. Искам да му предам съобщение."
- И какво отговорил Изидор?
- Отрекъл всичко. Правел се, че няма представа за какво му говорят. - Естествено. Изидор не е чувал за Нокс. - Пауъл не го притиснал. Дал му визитната си картичка и го пуснал да си върви. Изидор гледал да не се набива на очи. Знаел, че ще го наблюдават. Не посмял да се свърже с никого. Сутринта случайно срещнал Поли. Той говорил с Дебора, която ми предаде съобщението. - Крейги разчита изражението на лицето ми. - Повярвай ми, всички са много предпазливи.
Кимам. Вярвам му.
- Мисля, че Лейдлоу прилежно е записвал всичко и се е опитвал да проследи всяко съобщение, което си му изпращала. Но не е искал да те плаши. Информацията на Нокс е била много добра и полезна. Уплаши ли те, изгубва Нокс. Но не е можел да спре да те търси. Изидор е проявил небрежност само веднъж.
И това е било достатъчно. Лейдлоу от старата школа, тайният агент от Студената война, тихомълком го е проследил.
- Значи Лейдлоу е идентифицирал Изидор - казвам.
- Но не е направил нищо с информацията. Не е предприел нищо. Със сигурност не я е предал по-нагоре. Закодирал я е, скрил я е и там е останала.
- В апартамента в Ийлинг. - Спомням си как Пауъл носи кашона към чакащата кола.
- Може би там, а може би някъде другаде. И да знаем къде е, това няма да ни помогне - мрачно отбелязва Крейги.
- Прекъсваме веригата. Оставяме Изидор там, където е. Изтегляме Поли. Ако Пауъл отново задържи Изидор и той се пречупи, единственият човек, когото може да издаде, е Поли. Но Поли ще се покрие за известно време. Дебора също. Изтегли ги довечера.
Ще запазим хладнокръвие и всичко ще бъде наред.
- Ами Пауъл?
- Няма да припарваме до него. Той е разбрал само за Изидор, а Изидор не знае нищо. В безопасност сме.
Крейги поглежда чашата чай, сякаш я забелязва за пръв път. Лицето му е напрегнато.
- Пауъл превърна това в кръстоносен поход. Ще продължава да се опитва. Иска Нокс за себе си.
Крейги изглежда уморен. Предишната нощ не е спал, за да уреди прикритието на Шон, а тази нощ... Но аз вероятно изглеждам по-зле.
- Говорих с Филдинг - продължава той. - Очи в очи. Той мълча, когато споменах за Иън Грейвс. Който и да го е убил, не е Филдинг. Но има нещо друго. Другата ти самоличност, Елизабет Кроу. Снощи поставих под наблюдение в интернет данните за нея, които ти качи. Три часа по-късно някой се хвана на въдицата. Трябваше да го забележа по-рано, но алибито на Шон... - Гласът му заглъхва.
Предишната нощ... Тогава не бях качила фалшива следа към Източна Европа, нито снимките, които не приличат на мен.
- Не е полицията - отговарям. - Елис щеше да ми каже.
Някой се движеше в къщата, след като натиснах звънеца. Изщракване на ключалка на затваряща се врата. Усещането, че някой наблюдава от дърветата...
Крейги също мисли така.
- Бил е убиецът на Грейвс. Но кой е той? Клиентът на Филдинг? Или хората, които са вкарали Катрин Галахър в „Програмата"? При положение че не са едни и същи.
- Не знам.
- Нещо от Филдинг?
- Записите на телефонните разговори са били изтрити.
Крейги се втренчва в мен.
- Карла, ние не знаем нищо, нали? - тихо пита той, а после извръща глава и стиска устни.