- На „Залезът на боговете" ти беше облечена в зелено. Беше отлична компания и търпелива към скучните хора. Богата си, но не си самодоволна. Имало е време, когато не си имала много пари. Изключително умна си. Не обичаш хора, които задават лични въпроси. Затова ще се старая да ги отбягвам. Но имаш такъв вид, сякаш не си спала няколко нощи... Всичко е наред - неочаквано казва Девлин. - Знам, че... внимаваш доколко се сближаваш с хората. Не желая да се натрапвам. Но... искаш ли да бъдеш с него?
От виното ли е? Или от умората? Не знам. Не питам: „С кого?", а отговарям:
- Нещата не стоят така.
- Сигурна ли си?
В момента не съм сигурна в нищо.
- Става дума за друго - отвръщам и си спомням разговора с Крейги в апартамента ми, когато той ме помоли да се оттегля...
- Не мога да го изоставя. Той се нуждае от мен.
- Страхуваш се, че ако си тръгнеш от него, всичко ще рухне?
Кимам. Изведнъж не мога да говоря.
- Ние двамата си приличаме повече, отколкото съзнаваме.
Прехапвам устни и се втренчвам навън през прозореца.
Девлин се преструва, че се интересува от виното си.
- И какво ще правим? - питам.
- Каквото трябва - отговоря той.
Думите му отекват в главата ми през целия път до Докландс.
Паркирам колата на мястото й, качвам се с асансьора до апартамента си, влизам, затварям вратата и заставам в мрака, вслушвайки се в звука на безлюдните стаи, тихото електронно бръмчене на сградата... Посягам към електрическия ключ за осветлението и мобилният ми телефон иззвънява мелодично веднъж.
Съобщение от Фин. Една-единствена дума. <РЕЗУЛТАТ.>
Изминали са два дни, откакто Грейвс се е обадил на някого на онзи неизвестен номер малко преди да умре и по-късно другият човек му е върнал обаждането. Два дни, откакто всеки детайл за абонамента, свързан с номера, всяка следа за съществуването му, беше заличена от системата на доставчика на услугата.
Но аз гледам записите за телефон с предплатена карта, без регистрирана самоличност на собственика и без история на обажданията от два дни. Сигурен телефон, държан зареден, стерилен и празен. Знаели са, че един ден това може да се случи, че някой може да се усъмни в историята на Грейвс, и са му дали номер, на който да позвъни, ако стане така.
И в събота вечерта той го е направил.
Има данни за обаждането - онова, което им е казало, че аз идвам и знам, че записките са фалшиви, и че играта е свършила. И след това обаждането до телефона на Грейвс в 19:34. Да го проверят? Или да проверят мен.
Две обаждания. Две поредици от технически данни. Но само едно местоположение.
Могли са да избягат минути след последното обаждане. Следата може да ме отведе до изоставена сграда и пуст път. Но ако е така, защо са си направили труда да изтрият данните? Защо са го направили, ако там няма да бъде намерено нищо?
Едно място и аз отивам.
Не ме карай да обяснявам.
Ден 20: понеделник Пауъл
Понеделник, късно вечерта, отново в офиса. Още дневници от наблюдения - този път нови, за движенията на човек на име Изидор.
Откриха го в събота изненадващо лесно и точно както го беше описал Лейдлоу - слаб, с лисиче лице, смугла кожа и черна коса, дори кафявото му яке беше същото - да се мотае край сергия на пазар, продаваща аксесоари за мобилни телефони, заедно с момиче с изрусена коса и лоша кожа. Следиха го през целия ден и в неделя и после го прибраха от улицата. Побъбриха си неофициално, това беше всичко. Пауъл се държа отпуснато и незаплашително. Между другото, в истинския стил на чистач - „убеди ги да свалят гарда", но не въздейства на този тип. Изидор Максауд дъвчеше дъвка, пиеше чай, кимаше на костюма - „Хубав е. Откъде го взе?" - и мигаше недоумяващо на името Нокс. След това го пуснаха да си върви, но не и преди Мич да се погрижи да му сложи микрофон.
И оттогава го наблюдават денонощно. Идеята е на шефа на отдела и докладите отиват прави при него. Всичко това обаче е загуба на време и сили, защото Изидор изведнъж става неспокоен, непрекъснато се движи от едно място на друго и поздравява почти всеки, когото види - разменя с някого по няколко думи, ръкува се с друг, мърмори нещо с извърнато лице... Знае, че го наблюдаваме. Отклонява вниманието ни. Трябва да бъдат проследени и идентифицирани твърде много контакти, и всеки един от тях може да е свързан с Нокс.
Няма да го намерим така.
Тогава какво? Да чака? Колко дълго? Пауъл дори не знае дали Изидор е предал посланието. И преди всичко, има ли представа Изидор кой е Нокс? Пауъл се съмнява, като има предвид онова, което знае за Нокс. Но с какво друго разполага?