И през цялото време в главата му се спотайва един и същ въпрос: ами ако не откриеш Нокс?
Има разследвания, които започват и никога не приключват - „къртицата", която не откриваш, предателят, чието име не научаваш, изтичането на информация, което не можеш да локализираш, продължаващи десетилетия. Пауъл е виждал такива случаи, въпреки че не му се е падал такъв, и знае, че те обсебват, изсмукват живота ти като паразити, отнемат съня ти, брака ти, детството на децата ти, състаряват те и те оставят вонящ на съжаление... Той не е имал такъв случай и няма да започне сега.
Ами ако не откриеш Нокс?
Чаят му е изстинал. Пауъл става, излиза, заключва вратата на кабинета си и се отправя към кухнята. Късно е, но докато върви по коридора, зад него се отваря друга врата. Той хвърля поглед през рамо. Лийсън, с чаша в ръката, също отива в кухнята. Усмихва му се за миг, както човек би се усмихнал на учтив непознат, който му държи вратата отворена, за да мине.
Тази вечер е Лийсън, но би могъл да е всеки един от другите. Те се мотаят около Пауъл. Картър, безцеремонен и откровен както винаги - „Още не сме изпили онова питие". Кингман от специалния отдел, почтителен, изпълнен с желание да работи, придържащ се към думите си: „Чувал съм много за вас". Намеква, че би искал да извлече полза от опита на Пауъл. Морис го гледа над очилата си, същинска вещица. Тя стига най-близо от всички до това да го попита върху какво работи. Лийсън мълчи, но и тя наблюдава и работи до късно. Труден случай? Голям натиск?
Или защото шефът на отдела лъже, че нещата буксуват?
Пауъл е дошъл да изчисти лайната. Как ли тълкуват това? Рови ли в досиетата им? Той не може да успокои колегите. Чистачите не споделят разследванията си и върху всичко за Нокс е наложена забрана. И все пак би било хубаво да говори с някого. Пауъл се замисля за пресилената дружелюбност на Мич, за хладния втренчен поглед на Бетани, която си отбелязва неуспехите му и ги пази за някой ден на равносметка... Поредният пристъп на умопомрачителна самота. Той го прогонва.
Прекалено много е свикнал с нормалния живот. Работа само на бюро, стандартно работно време. Във Вашингтон Пауъл дава съвети за сигурността, пише докладни записки, рецензира процедури и дава наставления на хора, по-млади от него. Работи в екип. Прибира се у дома при Тори и Тия... Годините минаха и той забрави какво включва тази работа - дългите часове, изолацията и онова, което ти причинява. Когато Пауъл се премести от МИ5, те му казаха: „Чистачите са най-самотните хора в разузнаването". Няма комисии по изслушване, нито пред кого да излееш душата си. Свиквай.
Той влиза в кухнята. Напълва каната от чешмата. Лийсън се вмъква през вратата, носейки чашата си. Стаята е малка и тясна. Пауъл включва електрическата кана и се обръща към Лийсън.
- И ти ли си в късната смяна?
- Така стоят нещата - отговаря тя с баналния израз, усмихва се и слага чашата си до неговата. Вътре вече има пликче чай. Водата в каната започва да къкри. Пауъл скръства ръце на гърдите си и се обляга на плота. Двамата чакат.
Ами ако не откриеш Нокс?
Дали да прибере отново Изидор за разпит? Да го притисне ли? Колко знае Изидор? Не много, не и самоличността на Нокс, но все знае нещо. Някой го е наел, за да занесе пакета, човек с име и лице... Изидор ще каже, че не си спомня, ала хората си спомнят, ако ги притиснеш, но колко силен трябва да е натискът.
Пауъл не може да си позволи провал.
Опитва се... Потърква лицето си. Лийсън стои до него навела глава и потънала в мислите си, без да го поглежда. Водата в каната завира и започва да вдига пара.
- Имам обект на разследване, който не иска да говори - неочаквано казва Пауъл и усеща как Лийсън изненадано трепва. Тя леко вдига глава. - Той знае нещо. Не съм сигурен колко. - Пауъл поклаща глава.
Досега не е разговарял така с нея. С никого в сградата освен с шефа на отдела. Но всичко е наред. Той не издава нищо.
- Побъбрихме си. Човекът е умен. А умните винаги са най-трудните, нали?
Лийсън не отговаря, но това всъщност не е въпрос. Не го и поглежда и Пауъл й е благодарен за това, защото му предоставя възможност да говори.
- И ме притискат за резултат. Естествено. Засилват изкушението да извадя инструментите за мъчения.
Лийсън пристъпва от крак на крак, сякаш се чувства неловко, но двамата почти не са разменили и дума досега и тя може би не разбира хумора му.
- Шегувам се.
Каната изщраква и се изключва. Пауъл се обръща и налива вода в чашите им. Пликчето с чай на Лийсън обагря водата в чашата й в зелено и мирише на мента.
Но ако го притиснем здраво и Нокс разбере...