И така, открий Рос, изплъзни се от преследвачите, справи се с него. След това се обади на Карла, потвърди, че ще изпълниш мисията, и се върни в лагера, сякаш не се е случило нищо.
Или откажи поръчката, обади се на Филдинг и напусни „Програмата“, преди да затворят портите.
Йохансен се разхожда един час. По-нататък по пътя боклукчии от Центъра за развитие на уменията под охрана хвърлят чували със смет в задната част на камион. Следва ги бронеавтомобил. На тротоара до бялата административна сграда хората на Куилан разменят цигари срещу други неща. На небето се събират дъждовни облаци,
Чарли Рос не се вижда никъде. Не се мотае пред параклиса със закованите прозорци. Не гледа младежите, които играят футбол на пустеещия парцел. Не си купува цигари от магазинчето, не яде в столовата, не се реди на опашките за подаяния. Чарли Рос е престанал да съществува. Тогава кой беше мъжът в мъглата? Призрак? Но призраци няма. Ако съществуваха, те отдавна щяха да тормозят Йохансен.
Не, „Програмата" е погълнала Чарли Рос.
Но някой ден може да го избълва отново.
Часът е единайсет сутринта. Ако иска да излезе, преди портите да се затворят, Йохансен трябва да се обади на Уитман най-късно в четири следобед.
Той има пет часа да намери Рос. И вече усеща бавното плъзгане към поражението.
Тери Кънлиф, възкръснал от гроба, му се хили.
„Не го приемай като провал" - казва той.
Ден 21: вторник
Карла
Докландс вече се събуждаше, когато излязох от апартамента в четири сутринта. По улиците се движеха фарове, таксита оставяха дилъри пред остъклените им крепости, ранната смяна, която да поднови следобедната търговия в Далечния изток с индексите Никей и Ханг Сенг. Взех такси до централен Лондон и след това се върнах към гаража, като през цялото време взимах предпазни мерки срещу следене. Избрах малкия син хечбек, колата, купена да замени черния джип, който се наложи да изхвърлим за отпадъци след смъртта на Грейвс.
Дойдох тук за два часа. Отне ми още час да заема позиция. Оттогава са изминали още два. Само наблюдавам.
Стоя сред мокри лаврови храсти. На двайсетина метра от мен, оттатък зимната морава, дреме къща от червени тухли в архитектурния стил, характерен за началото на двайсети век. Намира се в скъп, луксозен жилищен район на границата между Бъркшър и Съри, близо до Уентуърт. Наоколо зад високи зидове са разположени огромни къщи на борсови посредници, но тази къща е по-малка и не е толкова добре охранявана. Забутана е в края на частна алея за коли, оградена с дървета, заедно с три други имота, стари сгради, построени върху големи парцели. Другите къщи не се виждат и са тихи. Обитателите им са на работа, на игрището за голф или на масата за масажи. От време на време сухите листа около мен помръдват или някой кос тревожно изсвирва в съседна градина, но не се чуват гласове или стъпки.
От наблюдателния си пост виждам само задната страна на къщата на нивото на приземния етаж, врата, която вероятно води в кухня или сервизно помещение, с прозорец до нея, френски врати и още един прозорец. Покрай цялата ширина на къщата в отсрещния край, зад вратата на кухнята, има вътрешен двор. Виждат се и две пристройки от тъмно дърво, осеяни със зелени петна от годините.
Вътре не светят лампи и за два часа не забелязвам никакво движение. Може би съм закъсняла? Може би те са заминали и няма да се върнат. Под стрехите обаче са монтирани охранителни камери и аз не смея да прекося моравата, за да надникна през прозорците. Надявам се, че след като записите на обажданията са изтрити, обитателите на къщата смятат, че все още са невидими. Не мога да им позволя да си мислят обратното.
Не съм извършвала наблюдение на живо от години и съм изгубила тренинг. Студено ми е и съм гладна. Чашата кафе, която изпих сутринта, е далечен спомен, а шишето с вода, което си донесох, беше празно още към девет часа.
Кръвта е престанала да циркулира в ходилата ми преди часове и краката ми са се схванали. И въпреки всичко чакам. Този адрес е всичката информация, с която разполагам. Имотът е на фасадна фирма, която плаща и сметките. Директорите са неизвестни, подставени лица, на които са платили, за да подпишат къс хартия. Няма стационарен телефон, вписан на адреса, и никой от собствениците не фигурира в избирателните списъци. Следата започва и свършва тук, с единствения реален факт, че онези обаждания са направени и приети в тази къща. Няма къде другаде да търся.