И тогава съзнавам нещо. Някой е изтрил данните за телефона. Не е бил Хамилтън, защото той не разполага с необходимите ресурси, не сме и ние. Остава само клиентът.
Той има същата информация като мен и може да проследи Хамилтън дотук.
Отново се заслушвам в дъжда. Ами ако аз не съм единствената, която наблюдава Хамилтън?
Вмъквам се в храстите и тръгвам.
За двайсет и пет минути стигам до колата си, непрекъснато поглеждайки през рамо. След това карам до Стейнс, взимайки обичайните предпазни мерки срещу следене, и се обаждам на Крейги.
- Хамилтън. Имаме проблем - съобщавам.
Мълчание. И после Крейги сковано казва:
- Обаждаш се по мобилен телефон. Знаеш, че не можем да говорим...
Прекъсвам го и сухо заявявам:
- Хамилтън е вкарал Катрин в „Програмата". Тя не изтърпява наказание там, а се крие. И онзи, който я иска мъртва, е по следите й. Крейги, Хамилтън е разкрит. Те могат да го открият по същия начин, по който го намерих аз. Разкарай го оттам.
Крейги не отговаря веднага.
- Добре. Къде си?
- Връщам се. Крейги? Бъди внимателен.
Вие ми се свят от умора и глад. От едно кафене си купувам кафе, сандвич с бекон и шоколад. Мокра съм до костите. Момичето, на което плащам, се втренчва в мен съчувствено.
- Трябва да се стоплите - казва то, сякаш се чуди дали имам дом, където да се прибера.
Опитвам да се усмихна, но лицето ми сякаш е замръзнало. Момичето ми връща по-голямо ресто, отколкото трябва. Отново се качвам в колата и намирам клонка в косата си.
Изсипвам две пакетчета захар в кафето и го изгълтвам. Горещата течност опарва устата ми. Излапвам твърде бързо половината сандвич с бекон и после не мога да погледна остатъка. Изяждам шоколада. Преполовявам пътя до Докландс и енергийните ми нива отново се сриват. Изяждам остатъка от сандвича, като шофирам с една ръка. Повдига ми се.
Още предпазни мерки срещу следене. Следят ли ме?
Попадам на ремонт на улица и после на голяма катастрофа. Полицаите са спрели движението, докато разчистят пътя. Отнема ми три часа да стигна до гаража. През цялото време пред очите ми е образът на Хамилтън и чувам онова, което той ми каза. Тринайсети декември. Всичко се е случило тогава. Катрин е бягала...
Изминали са пет дни, откакто е видяна за последен път, уловена от охранителната камера - Катрин Галахър напуска живота си. Видях кадъра и си помислих: „Тази жена е убила и е преследвана. Това е бягство“. Но грешах. Може би жената с палтото във фоайето все още е неопетнена и по ръцете й няма кръв. Но тя се отправя към бъдеще, където ще се случат лоши неща. Чудя се дали го знае.
Нямам дрехи за преобличане в гаража, само резервно палто, което намятам върху мокрия си костюм. Влагата се е просмукала в кожата ми и съм премръзнала. Опитвам се да оправя външния си вид в огледалото за обратно виждане. Косата ми е изсъхнала разрошена и когато си слагам червило, кожата ми изглежда бяла като хартия.
Взимам такси на две преки от гаража и казвам на шофьора да ме закара до Лондонския мост, а после се качвам на метрото до Канари Уорф.
Извървявам последните осемстотин метра с наведена глава и се моля да не срещна някой познат.
Влизам в банята, събличам мокрите си дрехи и заставам под душа. Горещата вода барабани по смразената ми кожа. Стоя там десетина минути, а после се избърсвам и обличам халата си.
Крейги не може да отиде в тайната квартира, ако някой я наблюдава. Колко време ще му отнеме да събере екип, да го разположи на позиция и да претърси района за други заинтересовани страни?
Нещата обаче се случват. Хамилтън знае какво е направила Катрин и ще проговори. Безпощадността на Крейги ще се погрижи за това. Въпрос на няколко часа и ще знам всичко.
Телефонът звъни. Портиерът. Имам посетители.
Крейги пристига със закопчано догоре палто и стиска куфарчето си, сякаш то може да му осигури някаква защита.
Изглежда изтормозен. Това не е по-рутинният контакт, който той търси.
И все пак не е могъл да устои. Изпратил е екип при Хамилтън и сега е дошъл да разбере за какво става дума. Това подбужда в теб този бизнес - неутолима жажда за информация, неизчерпаема потребност да знаеш.
- Уилям Хамилтън - казва Крейги. - Как го откри?
- Настанил си го в къща близо до Уентуърт. Обаждането на Грейвс, преди да умре. Фин успя да възстанови изтритите данни. Обаждането е направено от онази къща.
- Ходила си там?
- Говорих с него. Той не видя лицето ми. Хамилтън е вкарал Катрин Галахър в „Програмата". Накарал е Грейвс да напише историята за самоубийството като прикритие. Крейги, тя не е там, за да изтърпява наказание, а да се крие.