- Ние не сме изтрили данните за телефона.
- Знам. А Хамилтън няма необходимите ресурси. Трябва да е клиентът. Иска да се добере до Хамилтън преди нас. Погнали са Катрин, погнали са Грейвс, погват всеки, който й е помогнал...
- Но защо не са го премахнали веднага? Ти каза, че могат да го открият в онази къща. Защо да чакат?
- Не знам. Само ми кажи, че Хамилтън вече не е там.
- Не е там - потвърждава той, но мрачно, и нещо в мен трепва.
- Изпратих един човек да позвъни на вратата му - доставчик с пакет, нищо особено. Само щеше да види дали Хамилтън е добре и да провери дали някой го наблюдава. Вратата не била заключена. Лампите били угасени. Нашият човек влязъл...
И Хамилтън не бил там.
Нямало следи от разместване на мебели и борба. Нито следа от портфейла и паспорта му. Хамилтън явно е грабнал набързо няколко неща и е избягал оттам. Записите от охранителната камера го показвали, че излиза.
И аз го задействах - появих се в градината му и му казах, че съм проследила обаждането. Накарах го да мисли, че тайната квартира не е безопасна. Затова е избягал.
Вероятно не съзнава, че се е изложил на открито...
Не. Спомням си как той наведе глава, когато каза: „Всичко свърши". Очевидно му е все едно.
Крейги си тръгва, за да ръководи издирването на Хамилтън. Проверявам съобщенията си. Йохансен все още не се е обадил.
В понеделник късно сутринта той отново е отишъл в работилницата. Помислих си, че това е последна проверка. Сега е вторник следобед, минава четири, денят преваля във вечер. Вече трябваше да се е обадил. Защо не се обажда?
Изведнъж пред очите ми пробягва стар видеозапис - Йохансен на улицата, русокосият усмихващ се мъж, доближава се до него и му предава нещо - послание, заплаха, целувка...
Кожата ми настръхва. Днес никой не гледа кадрите от видеонаблюдението.
Тогава ти му се обади.
Изваждам номера за връзка в клиниката, който той ми даде, и се опитвам да подредя думите в главата си. Телефонните линии в „Програмата" се подслушват. Някой може да чуе. Но аз всъщност нямам какво да му кажа. Искам само да чуя гласа му.
Набирам номера.
Телефонът звъни - един, два, три пъти.
Все още не се е стъмнило. Клиниката сигурно е затворена и хората там дремят...
Някой вдига.
Три-четири секунди шум. Само това чувам.
Мъжки гласове викат в съседна стая.
Някакъв човек крещи.
Връзката прекъсва.
Ден 21: вторник
Йохансен
Три часът. Йохансен е кръстосал „Програмата" много пъти и продължава да се връща на мястото, където видя Чарли Рос.
Може би жилищните блокове в тази част са строени набързо или са пестени материали, защото изглеждат години по-стари от останалите. Прозорците са счупени, тръбите са паднали и въздухът вони на нечистотии. Хората на Куилан на ъглите са по-малко и по-безразлични и патрулите минават с равнодушни изражения. Днес по средата на улицата има купчина човешки изпражнения и някой крещи от прозорец. Йохансен се обляга на стената. Двамата мъже зад него, които го следят, забелязват движението му и спират в началото на уличката. След една-две минути към тях се присъединяват още двама. От време на време поглеждат Йохансен, сякаш е експонат или животно в зоологическа градина, и се чудят какво ще му се случи в следващия момент.
Той затваря очи. Главата му пулсира.
Изминали са двайсет и четири часа, откакто пътищата им се кръстосаха в мъглата. Ако е смятал да съобщи на Куилан за неочакваната среща, Рос вече би трябвало да го е направил.
Но може би именно това прави в момента - стои на портата на лагера и настоява да види Куилан. И Брайс. Брайс ще е там, ще покаже пропуска със снимката на Йохансен на Рос и ще гледа, докато Рос кима...
Затова тръгвай. Не чакай. Няма да го намериш. Обади се на Уитман и излез оттук. След това отиди при Филдинг и му разкажи какво се е случило. Йохансен вече чувства как срамът се събира в устата му като слюнка и преглъща.
Примири се. Всичко свърши.
Някой застава до него, само на една-две крачки. Йохансен поглежда. Джими.
Изведнъж той се чувства по-уморен от всякога и нищо вече няма значение.
- Здравей, Джими.
Джими се усмихва срамежливо с наведена глава.
- Добре ли си?
Джими кима.
- Хубаво. Грижи се за себе си...
Джими бърка в якето си с една ръка, защото мръсната превръзка през рамото му прави непохватни движенията му, изважда купчина снимки и ги бута на Йохансен.