Ще бъде ли в безопасност в „Програмата"? Каза, че ще бъде. Лъжата е очевидна, но не мога да разоблича блъфа му. Той трябва да се върне там и да пази Катрин, да я спаси, за да не стане като с Тери Кънлиф преди осем години, защото за него това е единственото, което може да стори, за да поправи нещата.
Над гробището повява ветрец. Ниските растения около мен потреперват. В мислите ми една жена с черно палто прекосява фоайето на сградата, в която живее. Изражението й е неразгадаемо.
Не мога да й имам доверие, но трябва да я спася.
Уитман стои на една от пътеките. Хората му също са някъде наблизо, невидими, и охраняват най-близките изходи. Приближавам се и той допира мобилния телефон до ухото си.
- Добре. Приберете го - казва Уитман и затваря, а после се обръща към мен. - Е? - Лицето му е бледо и напрегнато.
- Върни го в „Програмата".
- Администрацията там започва да нервничи. Документите му няма да издържат още дълго.
- Само още веднъж.
- Обади се във Вашингтон, Лора. Говоря сериозно. Иначе сме прецакани.
Оставила съм мондеото пред главната порта. Качвам се, затварям вратата и се обаждам на Крейги, но няма новини. Казвам му да продължава да търси и слагам край на разговора, преди той да попита какво е станало с Йохансен, а след това включвам двигателя и потеглям. Взимам обичайните предпазни мерки срещу следене. На пет километра от гробището зарязвам колата и вървя пеша. Автобус, метро, преобличане, друга кола...
Йохансен вече пътува към „Програмата". Инквизиторът Брайс се усмихва от снимката, направена при ареста му. И Катрин. Отново всички пътища водят към нея.
Мъжът на име Даниъл. Какво ли е преживял? Но Катрин някак се е измъкнала. Убедила е първо Хамилтън, а сега и Йохансен да рискуват живота си, за да бъде тя в безопасност. На какво е способна?
Убиеш ли веднъж, това те променя. Остави кошмарите и безпокойството. Катрин знае, че бариерите могат да бъдат разбити. И може да го направи отново.
Телефонът ми звъни. Екранчето показва името на Елис.
- Трябва да се срещнем - заявява той.
Десетина минути по-късно разбирам защо. Крейги ми съобщава, че Хамилтън е мъртъв.
Отнема ми часове да отида до Харингей. Оставям една кола, взимам друга, а после такси, автобус, метро, всяко пътуване - в противоположна посока от предишното. И все пак часът е едва три, когато пристигам - работно време, но работниците ги няма и големите главни врати са затворени. Написана на ръка бележка гласи: „Затворено - повреда в електричеството". Лъжа, която ми струва доста пари. Собственикът е зад бюрото си, затрупано с книжа. Отивам в задната стая, включвам радиатора и телевизора, избирам окъсано кресло и сърфирам през каналите - лош филм, викторина, стара драма, която повтарят. Ставам, протягам крака, опитвам друг стол и премествам радиатор, а после пак. Отивам в офиса отпред, пълня светлокафява чаша с противно на мирис кафе и го изпивам под втренчения заучен поглед на привлекателни манекенки. Уморена съм до точката на отчаяние, но не ме свърта на едно място, нито мога да си тръгна.
Наближава три и половина, когато вратата се отваря и влиза Елис.
- Как? - питам.
- Не знаеш ли? Мамка му, мислех, че знаеш всичко, Карла. Мислех, че приятелят ти е научил преди часове.
- Полицията още не е съобщила подробности.
- Нима? - Той изглежда доволен. Значи се е обадил тук-там и им е казал да си траят, за да може той да обере лаврите. Елис, копеле. - Уилям Хамилтън. Къде се вмества той във всичко това? Не ми казвай, че не знаеш. Или е тайна?
Не се нуждая от това.
- Кажи ми какво знаеш.
- Уилям Артър Хамилтън - натъртено изрича той. - Бивш директор на „Сътрудничество и предприемачество", каквото и да означава това, по дяволите, в „Хоупланд". Напуснал. Живеел в село в Източен Съсекс. Нямало го няколко седмици. Още не знаем къде е бил. Снощи в къщата му светело. Сутринта го намерили мъртъв в гората близо до дома му. Няма видими следи от насилие. Аутопсията е довечера.
Дали Хамилтън се е отказал да се бори, прибрал се е вкъщи и ги е чакал да дойдат? Или е излязъл в мрака с джоб, пълен с хапчета, и ги е изпреварил? Иска ми се да мисля, че не е страдал, но вчера го видях в къщата в Уентуърт - изведнъж състарен и сгърчен от скръб. Той е обичал Катрин. Опитал се е да я защити, а аз изскочих от лавровите храсти и му казах, че не е успял.
Елис ме наблюдава.
Ставам и взимам чантата си. Приключихме.
- Защо поиска да се срещнем? Можеше да ми го кажеш по телефона.
Той застава между мен и вратата и препречва пътя ми. Явно няма намерение да си тръгва.