Водил ли е Девлин там Катрин през месеца, в който са били заедно? И спомня ли си тя? Къща в гора, отдалечена, обикновено необитаема...
Не е трудно да се установи, че Девлин е бил на сигурно място в Лондон на осми декември.
И след като Даниъл е умрял и Катрин е продължила по-нататък...
Гласът на Девлин: „Не съм си го помислял".
Но той е видял нещо, когато е отишъл в онази къща.
Петна от кръв? Мили боже, трупът? „Тя беше способна на неща, на каквито другите не са способни."
И все пак Марк Девлин не е отишъл в полицията. Почистил е след нея. Поредният в списъка й, заедно с Хамилтън и Йохансен, още един човек, който се е намесил, за да я спаси. Надявам се един ден да се запозная с нея. Бих искала да науча тайните й. Девлин обаче е различен. Той не държи на Катрин като другите. Влиянието й върху него е нещо съвсем друго.
Принтирам картата и отивам да се преоблека. Тъкмо излизам, когато осъзнавам - ако знае, че Марк Девлин е прикрил Катрин, клиентът ще погне и него.
Ден 22: сряда
Йохансен
В приемната за посетители зад същия параван от бронирано стъкло, в същата стая без естествена светлина същият чиновник, който обработи първото му влизане само преди две седмици, върти в ръцете си формуляра и го поглежда крадешком.
Забелязва ли служителят промяната в него? Йохансен смята, че е успял да я прикрие.
Чувстваше я през целия път в колата с Уитман и другите двама, сякаш редица лостчета в главата му изщракаха, светлините се промениха и цветовете станаха различни. Йохансен мисли само за Карла.
Но той не може да се върне в „Програмата" вглъбен в тези мисли, затова ги заравя надълбоко в паметта си и засега трябва да ги забрави - срещата в гробището, ръцете й, стиснали неговите, дишането й...
После. Когато всичко свърши. Не преди това.
Обичайните рутинни действия. Претърсването на голо. Отново в коридора. Уитман чака, а до него е чиновникът с лице като от тесто, държи документите, пристъпва неспокойно от крак на крак, готвейки се да каже нещо... Какво? Но когато придружителят пристъпва напред, не се случва нищо.
Навън. Тармакът, стената. Караулката. Портата се отваря. Йохансен влиза. Портата издрънчава зад него.
Мисълта за Карла е заровена надълбоко, но някакъв слаб Гайгеров брояч за чувства му казва, че е там.
Той се връща в лагера малко преди шест. На вратата на клиниката има човек и още един в чакалнята, и двамата са хора на Куилан. Охрана. Само че е късно.
А къде ли е Брайс?
Йохансен минава покрай тях, без да пророни нито дума.
Дрил се храни сам в кухнята. Йохансен спира на прага и той вдига глава. Изражението му е равнодушно, безчувствено. Чака следващото развитие, нещата отново да станат интересни. Йохансен тръгва нагоре по стълбите.
Райли стои на втората площадка с гръб към затворената врата на стаята на Кейт и пуши цигара. Лицето му е изнурено от безсъние.
- Къде беше? - пита той, но тихо, сякаш вратата не е затворена и шумът може да обезпокои Кейт.
- Навън.
Райли изсумтява.
- Навън - горчиво повтаря той на себе си. - А, да, сключваш сделка с твоите американци.
- Тя спи ли?
- Дадох й успокоителни.
- Трябва да говоря с нея.
- И това ще й помогне, така ли? И ще върне Вини? - Райли го поглежда сурово. - Знаеш ли какво мисля? Трябваше да направиш онова, което ти каза Брайс първия път, да сриташ онзи крадец. Или ако не си можел да сториш дори това, би трябвало да имаш смелостта да изтърпиш наказанието си. Щеше да загубиш един-два пръста. По-добре от това сега, нали? Тя е била завързана за стол, докато Брайс е счупил всяка кост и тялото на горкото копеле. - Той дръпва от цигарата, която трепери между пръстите му. - Брайс е дошъл за теб. Знаеш го, нали? Чакал те е да се върнеш. Само че Кейт е била там долу и Вини...
Райли млъква и диша тежко. На лицето му се изписват чувства.
Двамата мълчат една минута.
- Цял ден ли си тук? - пита Йохансен.
- Да.
- Нещо от Куилан?
- Не. Само биячите му са долу. Но е късно, мамка му. Той трябваше да се досети. Позволява ти да останеш и да ядосаш Брайс, а после изпраща хора да вървят след теб, за да не може Брайс да те спипа... Какво си е мислел? Че Брайс ще забрави?
- Куилан не му е направил нищо?
- Точно така. Браво на него. И Брайс отново ще дойде за теб. Не днес или утре, защото е умен и знае кога да спре и кога да се отдръпне, оставяйки те да се потиш и да се питаш какво има на следващия ъгъл. Брайс ще изчака, докато е готов и моментът е подходящ. Но ще дойде пак. - Райли поглежда Йохансен.
- Знаеш какво ще стане.