- Ти не трябва да участваш в това.
- Вече участвам. Йохансен дойде при мен. Аз отговарям за него.
- Защо, Карла? Какво го прави толкова специален?
Нямам отговор.
Мисля, че Крейги е приключил, но той стига до вратата, слага ръка в ръкавица на дръжката, спира и се обръща. Бледото му продълговато лице е изопнато от неодобрение.
- Помисли внимателно за Саймън Йохансен. Той не е ли ненадежден?
Знам защо го казва. Но Йохансен е изпълнил безупречно всичките си мисии. С изключение на първата. Тери Кънлиф.
Тери Кънлиф - на четирийсет и няколко години, възпълен, с овално лице, постоянно весел. Свестен човек. Работеше за Джон Куилан, дребни поръчки, и четири-пет пъти в годината идваше при мен като пратеник на господаря си за малки услуги - молба за информация или нещо за продаване. Не беше корав и смел, но понасяше униженията на процедурите ни за сигурност с добродушно чувство за хумор. Харесвах го. Много го харесвах, въпреки че не му позволих да види лицето ми.
Тери беше никой, докато Джон Куилан не поведе война с Чарли Рос и Тери се превърна в мишена.
Саймън Йохансен също беше никой, бивш войник, останал на улицата, докато Чарли Рос не го нае и не го изпрати срещу Тери, макар и само да запълни бройката, в случай че възникнат неприятности.
Нямаше неприятности. Тери бил сам.
Вкарали го в кола и го завели в отдалечена ферма. И след това нещата излезли от контрол. Преди нощта да свърши, Тери бил мъртъв. И не по чистия начин, застрелян с куршум в главата.
Когато Йохансен дойде при мен, събитията бяха поели по предсказуем ход. Тримата други мъже, които придружили Тери до фермата, също били мъртви - двама в каменоломна и един в изгоряла кола на междуселски път, убити по заповед на Джон Куилан, шефа на Тери. И тримата били изтезавани, преди да умрат.
Йохансен щеше да бъде следващият.
Той не знаеше, че аз знам за Тери. Дойде при мен, за да изчезне. Нямаше причина да лъже, нито съзнаваше, че когато му казах: „Пълното разкритие е жизненоважно", аз се подготвях да чуя какви са били последните ужасяващи часове на човек, когото познавах и харесвах. Трябваше да знам. Информацията за случилото се щеше да оправдае онова, което щеше да последва. Моментът, в който ще му кажа: „Съжалявам, не можем да ти помогнем". Моментът, когато го оставим беззащитен и извърнем глави, докато хората на Куилан се приближават към него.
Пълното разкритие е жизненоважно. Мислех, че вече знам всичко, но се оказа, че греша.
Направихме така, че Йохансен да изчезне. Преровихме живота му част по част - осигурителния му номер, номера на здравната му осигуровка, кода за плащане на данъци - всяко място, където беше живял, всяко училище, в което беше учил, всяка длъжност, която бе заемал. Взехме паспорта му, банковите му сметки, кредитните карти и шофьорската книжка. И ги изтрихме от регистрите.
Крейги не разбираше какво правим. Това беше иронично, тъй като той откри уликата, докато премахвахме и последното физическо доказателство и заличавахме всеки дребен детайл от миналото на Саймън Йохансен - доклад до Министерството на отбраната за резултати от серия психологически тестове в края на обучението му в „Специални операции". Текстът беше написан на неясен военен жаргон, но в бялото поле някой беше надраскал „Ненадежден".
Крейги видял думата и си помислил: „Този човек е психопат. Тиктака като бомба с часовников механизъм". Но Крейги не беше в стаята онази нощ. Той не чу историята. Не знаеше, че има други видове „ненадежден" и Йохансен е един от тях.
Не че това го правеше по-малко опасен. Някои дори биха твърдели, че го прави по-опасен. Знаех го тогава. И все пак го оставих да живее.
Изтрих миналото на Саймън Йохансен и после изпратих съобщение до квартирата, където се беше нанесъл без разрешение. Той изчезна за по-малко от петнайсет минути, сякаш никога не бе съществувал. За двайсет и четири часа беше вън от страната с фалшива самоличност, която скоро щеше да захвърли, след като стигне до Тунис. И това беше всичко. Поне така си мислех.
Не знаех, че Йохансен ще се върне, при това като различен човек.
В 21:54 часа в събота вечерта кодираният ми телефон иззвънява.
В слушалката чувам акцента от Ийст Енд на Роби:
- Той тръгна. Ще бъде при теб след шест минути. - Звучи раздразнен. Чуди се как е възможно някой да успее да се приближи толкова много, без да бъде забелязан.
Йохансен пристига в апартамента ми точно в десет. Поколебах се, преди да му кажа адреса си, но той вече го знаеше. Естествено.
Тази вечер Йохансен има безупречно чистия и спретнат вид на човек, който прекарва доста време, за да се грижи за външността си, но това е илюзия. Учил се е усилено, за да изглежда безличен като бяло платно и да отстрани от външността си всеки елемент, който може да се закачи в паметта, и сега анонимността му е перфектна. Неузнаваем е.