Другата сграда е двуетажна като къщата. Врати на гараж и нещо като работилница на партера. В дъното - остъклена врата, през която се виждат стълби, водещи нагоре. Написан на ръка знак до вратата гласи: „Пристройка". Изглежда написано от дете.
Надявам латексови ръкавици.
Ключалката е лесна, но аз съм позабравила уменията си. Отключването й ми отнема няколко минути. Вътре е тъмно като в рог. Изваждам найлонови терлици от джоба си и ги нахлузвам на краката си. Прекрачвам прага, слагам ръка на фенерчето си, за да затъмня повечето светлина, запалвам го и се качвам горе.
На площадката на стълбището има две врати една до друга - малка кухня и баня с тоалетна, а след това - коридор. Една стая вдясно и втора - право отпред, и двете - абсолютно празни. Няма мебели, нито килими, само голи дъски и боядисани стени с мазилка. Всичко е изнесено и мястото е разчистено.
Приближавам се до прозореца на по-далечната стая. Каменните стълбове на портата се виждат в края на тъмната поляна.
Слизам долу, свалям терлиците на прага и отивам да взема необходимите ми неща от колата.
Томас Дру ме научи да обработвам местопрестъпления. Твърдеше, че това е задължително умение. Трябва да знаеш какви следи оставяш и да можеш да откриваш следи от други хора, или за да ги заличиш, или защото доказателството може да се използва за изнудване. И аз научих всичко - да откривам отпечатъци в стерилен коридор, да събирам влакна, да снимам латентни отпечатъци, да обработвам петна от сперма върху мръсни чаршафи. И да търся кръв, разбира се.
Трябва да отида два пъти до колата, за да донеса всичко. Преди да я затворя за последен път, отпивам глътка кафе от термоса и се ослушвам, но от пътя не се чуват звуци.
Този път, преди да се кача горе, обличам предпазен хартиен костюм.
Влизам в кухнята и спускам щорите, а после изваждам малка нощна лампа с батерия, слагам я на работния плот и я запалвам. След това оглеждам стаите. На всички прозорци има щори. Спускам и тях. Нощната лампа излъчва слаба светлина, но не искам да проникне в тъмната безлюдна нощ.
Връщам се в кухнята и приготвям течност „Блустар". Изсипвам таблетките от станиолените им пакетчета и смесвам разтворите. Правя два контейнера - спрей с помпичка за подовете и аерозол от типа на пистолет за боядисване с по-концентрирана смес за стените. Може да не ми потрябват и двата, но си струва да ги имам приготвени. Разклащам ги, за да се смесят разтворите, и ги занасям в най-отдалечената стая. След това се връщам и премествам нощната лампа в средата на коридора така, че светлината й да стига до вратата на стаята. Оставям фотоапарата на триножник, подпрян в кухнята. Криминалистите правят снимки, но екипите им се състоят от няколко души, а аз не искам да губя време да нагласям фотоапарата, ако не открия нищо.
Заставам до вратата на стаята. Слабото зарево на нощната лампа е единствената светлина, но очите ми са привикнали, а това нещо трябва да се прави в сумрак.
Стаята е достатъчно голяма за малко двойно легло, шкаф, стол и не много повече неща. Предполагам, че преди една година тук е имало легло, в средата, с пространство от всички страни...
Започвам от отсрещния ъгъл на пода и продължавам под прозореца. Пръскам със спрея, както са ме учили, с методични, равномерни движения, от разстояние половин метър. Чакам издайническия блясък на реакцията с луминола, трийсетсекундното постоянно синьо флуоресцентно сияние, което ти показва, че има кръв, но не се появява нищо.
Отстъпвам крачка назад и пръскам отново.
И съзирам първото ярко съзвездие, дъга от светещи капки, от ляво надясно.
Пак отстъпвам крачка назад и пръскам. Заблестява още една следа, която се простира нагоре по перваза на прозореца. Взимам помпата за аерозола и продължавам да пръскам, проследявайки дъгата нагоре по мазилката. Дирята се извисява на метър над пода. Размазана е там, където някой я е избърсал.
Случило се е тук.
Вътрешният ми глас - или може би гласът на Дру - ми казва: действай систематично. Трябват ти доказателства. Вземи фотоапарата. Нагласи го. Напръскай отново и снимай. Но не мога да се откъсна. Не мога да спра да пръскам. Ярките дири прииждат и светят хипнотично пред очите ми - насилието на някогашна смърт, записано в капки и струи от синя светлина. Едната следа се извива нагоре по стената и стига до тавана. Друга се проточва към вратата и прекъсва, а после има голямо, ярко, размазано петно...
И после ясен като бял ден отпечатък от ръка. С големината на моята. Женска ръка. Катрин.