Втренчвам се в него, докато бавно избледнява.
Напръскай пак. Направи снимки.
Защото това са всички доказателства, които може да открия. Всичко, останало от мъжа на име Даниъл.
И в същия момент изпитвам силна убеденост. Ще измъкна тази жена от „Програмата", но няма да пренебрегна онова, което е направила. Не и докато не разбера всичко.
Обръщам се към вратата. Светлината на нощната лампа в коридора потрепва.
Стъпки и после силует на мъж, който препречва вратата. Държи ловджийска пушка.
- Шарлот, какво правиш? - пита той.
Кълна се, че не чух бръмчене на кола. Сигурно е спрял някъде на пътя и е бягал дотук. Взел е пушката от къщата. Влязъл е, взел е оръжието, заредил го е и се е качил тук безшумно - умение, придобито още в детството, на празници, игри на криеница, знаейки точно кое стъпало скърца...
- Тук го е убила, нали? Пръскам луминол, който разкрива петна от кръв - заявявам и после нелепо питам: - Искаш ли да видиш?
Разбира се, че не иска. Вече е видял всичко.
- Знам, че ти не си го направил - добавям.
- Ако ми беше минало през ума, че тя... - започва Девлин, а после и двамата млъкваме и се вглеждаме в стената, но капките, дъгите и петната са избледнели. Отново стоим в сумрачната и празна стая.
- Навсякъде имаше кръв. Той беше... - Девлин млъква и преглъща. Видял е Даниъл.
- И тя те остави да почистиш. - Стените, трупа, всичко... Чудя се къде ли е Даниъл сега. В плитка яма сред дърветата?
- Нямах избор. Тя замина. Не можех да отида в полицията...
- Той отново млъква. С какво го е държала? Но мога да оставя това за по-късно. В момента трябва да се справя с други, по-важни неща.
Какво направих, че го доведох тук тази вечер? Издала съм се с нещо. Твърде очевиден интерес към Катрин? Снимката? Или телефонният разговор? Изпуснала ли съм нещо?
Но Девлин ме е проследил и някой може да е проследил него. И сега стои тук с пушка в ръцете и вече не знае коя съм аз, нито дали може да ми вярва.
Той се обръща и ме поглежда.
- Събираш доказателства. Защо, Карла?
- Защото трябва да бъда сигурна. - Гласът ми звучи спокойно, въпреки че сърцето ми блъска в гърдите. - И защото искам да ми разкажеш какво се случи. Ако нямам доказателства, ти ще отречеш всичко.
- Защо да ти разказвам? - Девлин е с гръб към вратата, коридора и нощната лампа и не виждам добре лицето му. Трябва да го преценявам само по гласа. А в гласа му се промени нещо.
- Всеки замесен в тази история е в опасност. Всеки, който е помогнал на Катрин да се измъкне. Двама души вече са мъртви. - Не искам да кажа: „Ти може да си следващият". - Какво те доведе тук тази вечер?
- Видели са те - отговаря той и отново чувам промяна в гласа му но този път е като капак, който се спуска, част от затварянето на Марк Девлин, и за пръв път се уплашвам.
Видели са ме? В къщата на Грейвс? Марк Девлин ли е наблюдавал? Но в такъв случай...
Девлин е убил Грейвс.
Разбрала съм го обратно. Марк Девлин не е защитник на Катрин. Той е клиентът.
Трябва веднага да овладееш ситуацията.
- Добре - казвам твърдо и делово. - Знаеш ли коя съм?
- Вероятно не си Шарлот Олтън - малко огорчено отговаря той. Не му обръщам внимание.
- Не съм от полицията и не раздавам морални присъди. Катрин е убила човек. Сцената е била потресаваща. Ти си дошъл тук късно и не си могъл да й попречиш. Само си почистил след това. Но после си започнал да я преследваш. За възмездие зарази онова, което е направила. И накрая си я намерил. Наел си някой да свърши мръсната работа. Защото не можеш да я спипаш там, където е тя.
Девлин мълчи, а после казва:
- Харесвах те. Мислех, че можем да станем приятели.
Отново изпитвам паника, но я потискам.
- И все пак можем да се споразумеем.
- Предупредиха ме, че ще го кажеш. - Той вдига пушката малко по-нагоре. - Трябва да се обадя по телефона.
Сърцето ми подскача.
- Сега ще отидем в къщата - добавя Девлин и насочва пушката срещу мен.
Ако той е убил Грейвс, ще я използва.
Има ли шанс да избягам оттук? Стълбището и коридорът са тесни. Ще вървим един по един - аз отпред, а той зад мен. На площадката мога да се обърна, преди той да успее да реагира, и да се хвърля към кухнята вляво, където е фотоапаратът, но няма да има място да замахна добре. И преди да се спусна по стълбите и да изскоча навън, Девлин ще стреля.
- Добре - отговарям и тръгвам да мина покрай него. Той трябва да отстъпи назад и да спусне пушката, за да мина. Все още държа флакона с „Блустар".
Напръсквам го в очите.
Девлин изревава. Зад мен изтраква нещо, но вече съм в коридора. Ритам нощната лампа. Пластмасовата й кутия се разбива в стената и светлината угасва. Стигам до края на коридора и хуквам надолу по стълбите. Колко ли време ще мине, преди Девлин да осъзнае, че не е заслепен? Излизам навън и побягвам към колата. Ключовете. Те са в джоба ми, под предпазния хартиен костюм. Налага се да го скъсам. За миг костюмът се заплита в краката ми. Изхлузвам го, измъквам ключовете и се хвърлям в колата.