- Ще изпратят някой друг.
- Тогава нека да го направят. - Тя се обръща. - А сега си върви.
Той иска да каже още нещо, но не знае какво. Когато стига до вратата обаче, Кейт пита:
- Щом не си Райън Джаксън, тогава кой си? - Втренчва се в него. - Мога ли да знам името ти?
Йохансен поклаща глава. Кейт се замисля и после кима.
- Убивал си и преди - казва тя. - Това обикновено не те притеснява.
Той отмества очи встрани. Погледът му се спира на чертите на стената. Йохансен бавно започва да ги брои.
- Бих искала да си ти, ако има избор. Поне ще стане бързо -добавя Кейт и отново се обръща.
Йохансен слиза в спалното помещение, изува ботушите си и ляга. Хората на Куилан се движат и мънкат нещо в чакалнята долу. Ако телефонът звънне, той ще го чуе.
От горе не се чува звук. Няма драскане по стената.
Дрил лежи по гръб на отсрещното легло, неподвижен като мраморна статуя в гробница. Но и той е буден и бялото на очите му блести в мрака.
Ден 23: четвъртък
Карла
Малко след четири сутринта на паркинга до водохранилището спира кола комби. Регистрационните й номера съответстват на тези в съобщението, което получих преди час, когато за последен път включих телефона си. Колата спира до сребристото ауди на Девлин и от нея слиза някой. Мъжът заобикаля отзад, отваря задния капак, изважда одеяло и термос и пие кафе, поглеждайки към водата. След това завърта капачката на термоса, оставя го, отдалечава се малко и с гръб към мен смъква ципа на панталона си и започва да се облекчава.
Задният капак на комбито все още е вдигнат. Качвам се вътре и се завивам презглава с одеялото.
Чувам стъпки, докато мъжът се връща. Капакът се тряска до главата ми. Шофьорската врата се отваря, колата се разклаща на амортисьорите си и вратата се затваря. Двигателят се включва и потегляме.
Пътуваме два часа. Опитвам се да не мисля за нищо.
Най-после колата спира. Мъжът слиза и заминава. Десетина минути по-късно някой друг отваря задния капак и дръпва одеялото - жена с изрусена коса, стиснати устни и прекалено много бижута. Намираме се в голям, почти празен гараж. Тя ме повежда към микробус, без да пророни нито дума, и ми помага да се кача отзад. Вътре няма нищо освен друго одеяло. Жената затваря вратата и аз оставам в пълен мрак.
Някой се качва отпред и запалва двигателя. Жената? Друг? Крейги използва хора, които не познавам. За тях аз съм само поредният клиент - някаква злочеста кучка, която е стигнала до дъното и е трябвало да си купи спасение. Това не е далеч от истината.
Минава десет сутринта, когато се връщам в Докландс с дрехи, които не са мои. Влизам в апартамента си, веднага се отправям към банята, изтърквам се усилено, обличам халата и отивам в дневната. Пускам телевизора на новинарския канал и изключвам звука. Преминала съм границите на глада, умората и дори шока и съм превключила на автопилот.
Девлин е мъртъв, но това не означава, че всичко е свършило. Той щеше да се обади на някого, някой, който все още се спотайва някъде и е в играта - някой, който го е предупредил за мен и знае...
Тогава се обади на Крейги и го повикай тук. После звънни на Пауъл. Уреди изтеглянето на Катрин. Направи го.
Пред очите ми отново проблясват светещите пръски и петна на стената и яркият отпечатък на малката ръка. Ако Катрин попадне в ръцете на Пауъл, никога няма да разбера кой е бил Даниъл и защо е умрял. Но в момента няма какво друго да сторя.
Посягам към телефона, когато някой започва да удря по външната врата и аз се вцепенявам. При мен никой не идва без предварителна уговорка.
През шпионката съзирам лицето на Елис. Но той не трябва да е тук. Елис знае, че това място е забранено. Не му е позволено да се приближава до Шарлот Олтън...
Той вдига ръка. Държи съдебна заповед. Този път посещението е официално.
Отварям.
- Госпожице Олтън? Детектив инспектор Елис. Може ли да вляза? - Той поглежда зад мен към дневната и се ухилва -свирепа усмивка, която не обхваща очите му. - Е, добре, какво правим сега?
Обръщам се. През отворената врата телевизорът показва кадри от хеликоптер - гора, лъкатушещ път и пространство със спокойна вода. На пътя под ъгъл са спрели полицейски коли. На поляната има още полицейски автомобили и червена пожарна кола, паркирана до палатка на криминалисти. Дърветата закриват беемвето. Къщата е непокътната. Пристройката представлява почерняла димяща развалина.