- Йохансен им е вършил по някоя друга работа, но не знае.
- Те не използват хора като него. Имат си свои. - Все пак формированието „Специални операции" го е отхвърлило.
- О, използват - възразява Филдинг. - Правят го, когато не използват своите хора.
- И кога е било това?
- Кога, мислиш? Когато никой не иска да признае колко много са се изложили. Когато искат всичко да бъде потулено и да се покрият. Казах ти, всичко е точно. Човекът е безопасен. Е, кога ще бъде изпълнена поръчката?
- Девлин е мъртъв - отговарям. - Нямаш клиент.
- Напротив, имам.
Безопасен. Каква ирония. През цялото време исках да предпазя Йохансен. Но те са наблюдавали от самото начало. Гледали са го как се появява в „Програмата" с фалшива самоличност и как влиза и излиза през портите, готови да се намесят в момента, когато той бъде предизвикан. Пазели са го, за да бъдат сигурни, че ще изпълни поръчката.
Като теб, но по-силни.
И по-умни, и по-добри в укриването. И все пак като мен - заличили са Катрин Галахър така, както аз бих заличила неудобен файл, изтривайки го, защото това е работата им. Разузнаването.
Хората от разузнаването разпитват човек на име Даниъл. Кой е бил той? Терорист? Предател? Така или иначе, някой, когото е трябвало да накарат да говори, при това бързо. Но не могат да го изтезават, затова организират най-черната от всички черни операции с параван от цивилни лица, чието участие винаги може да бъде отречено. Катрин Галахър е осигурявала медицинското обезпечаване. Била е доведена, за да поддържа живота му и да се грижи за него, за да могат да започнат да го обработват отново на другия ден и на следващия, за да не умре, докато не изтръгнат всичко, което искат, защото това е умеела умната амбициозна Катрин - да поддържа хората живи. Знаели са точно коя струна да подръпнат в нея. „Използвай уменията си, помогни на страната си, бори се срещу тероризма. Ще видиш колко благодарни можем да бъдем..." Лесно е да се съгласиш, когато вече мислиш, че пациентите ти са същества от друг вид.
Катрин Галахър убеждава Девлин да им позволи да използват къщата му. И когато всичко свършва, тя убива Даниъл и заминава, оставяйки Девлин да почисти. Затова не е можел да отиде в полицията. Имам опит с тези хора. Знам как действат. „Ако сътрудничиш, всичко ще се размине. Ако проговориш, спукана ти е работата."
И когато са открили Катрин в „Програмата", Девлин се е престорил на преговорите с Филдинг само с едно кимане, за да покаже, че е един от техните...
И какво ще стане, ако се обадя на Пауъл? Прочетох досието му Той е човек от бранша и чистач. Добър е в почистването на неудобни бъркотии, точно като Йохансен. Убедена съм, че Пауъл не стои зад всичко това. Той иска сделка с Нокс и ще каже какво ли не, за да я получи. Но каквито и обещания да дава Пауъл, в момента, в който Катрин влезе под закрилата му, часовникът започва да тиктака.
Той ще ми каже, че тя е добре - в чужбина, с легенда за прикритие и нов живот. Никога няма да успея да разбера дали е така. Знам обаче, че ако я предам в ръцете на Пауъл, ще подпиша смъртната й присъда.
А това има значение, нали?
Не я ли очаква смърт? Тя е предала сделка на разузнаването, видяла е изтезаването и смъртта на човек. Това не е ли достатъчна отплата?
Свържи се с Пауъл. Направи го.
Не помръдвам.
Обещах на Йохансен, че Катрин ще бъде в безопасност. Защото спасяването й някак компенсира смъртта на Тери Кънлиф. Вътрешният глас ми нашепва: „Той няма да разбере", но знам, че не мога да му вярвам. Няма да излъжа Йохансен.
Има обаче нещо друго.
Отново си припомням тъмната стая с петната от кръв, светещи в синьо по стените около мен. Човекът, известен само като Даниъл, е умрял там по някаква причина. И аз ще разбера защо.
Ден 23: четвъртък
Йохансен
Той спи, събужда се и пак заспива. Кейт е горе в стаята си. Райли й носи храна, но не може да я убеди да я изяде. Йохансен не се качва при нея. Слуша движенията й - стъпки, драскане, но няма други звуци.
Хората на Куилан още се мотаят долу. Къде е Брайс?
Райли влиза и казва:
- Мислех, че заминаваш.
- Чакам да ми се обадят - отвръща Йохансен.
Отново заспива. И по някое време сънува.
В клиниката е и току-що са довели Тери Кънлиф. Целият е окървавен и плътта му е оголена, но не крещи. Поглежда с очакване Йохансен, сякаш проблемът и отговорността са негови, нещо, което очаква да оправи, и Йохансен усеща, че в гърдите му се надига паника, защото е твърде късно и не може да се направи нищо.
След това неусетно се озовава в кабинета, пред мъжа зад бюрото.