И накрая - Елис. Колебах се, преди да му позвъня. Но утре той и без това ще бъде въвлечен и аз го искам на моя страна.
Елис обаче не отговори. Оставих му закодирано съобщение.
Докато той не ми се обади, няма какво повече да направя, но не ме свърта на едно място. Опитах се да слушам музика, да гледам телевизия, да чета книга и да върша рутинна работа с документи, но не мога да се съсредоточа. Сякаш зъбците в механизма на ума ми са изпилени и не захващат нищо.
Много съм уморена. Миналото се завръща в мислите ми на кратки периоди, като откъслечни фрагменти от сън. Намирам се в кабинета за консултации на Грейвс заедно с Елис и психиатърът си води записки, които не виждам. Отново съм пред галерията на твърде ярката светлина на уличната лампа с Марк Девлин, който сериозно казва: „Не мога да ви оставя така". Излизам от лавровите храсти и започвам да се разправям с Уилям Хамилтън. "А, дошла си" - казва той, сякаш ме е очаквал през цялото време и не може да повярва, че съм се забавила толкова много.
Стоя в коридора на Кралската опера и за част от секундата ръката на Йохансен е в моята. Сигнал или парола, която мислех, че разбирам, но дълбоко грешах, до вчера.
Не мисли за него. Не можеш да си позволиш да мислиш за него. Имаш работа...
Но продължавам да усещам докосването му.
Планът ще успее. Трябва да успее.
Но ти се изправяш срещу разузнаването. Колко дълго мислиш, че ще опазиш Катрин от тях? Месец? Седмица? Ден? И през това време дали тя ще ти каже истината?
И какво ще направиш, ако я каже?
Най-после спирам да крача напред-назад и си лягам. Тази нощ трябва да се наспя. Утре, вдругиден и може би на следващия ден сигурно ще работя на двойни смени и ще успявам само да подремна, затова лежа в спалнята с угасени лампи и спуснати щори. Сънят обаче не идва. Частта от мозъка ми, която се занимава с тези неща, все още се върти и изброява елементите, които трябва да поставим на местата им, за да проработи планът.
А те са твърде много. Вече съм изчерпала знанията, опита и уменията си, за да се справя със ситуацията, а още не съм започнала.
Ето защо все още съм будна в малките часове на петъчното утро, когато телефонът до мен иззвънява.
- Елис е.
Опитвам се да преценя настроението му по тези две думи.
- Получил си съобщението ми.
Той само изсумтява.
- Това е информация, Елис. Наспи се добре. Утре ще намериш Катрин Галахър.
- Знаех си, мамка му - отговаря той след пет секунди мълчание.
- Какво си знаел, Елис?
- През цялото време си знаела къде я държат. Защо ми казваш чак сега? Защо не ми каза преди една седмица? Преди две? През цялото време бях...
- Нещата се развиха.
- Защо да чакаме до утре? Кажи ми сега къде е. Ще започнем да търсим веднага щом се съмне. Какво значение има, по дяволите?
- Не сме готови...
- Карла...
- Проясни съзнанието си и се наспи. Ще ти съобщя цялата информация веднага щом мога. В момента не можеш да й помогнеш, но утре тя ще се нуждае от теб.
- Спести ми тъпотиите от сериала „От местопрестъплението", че ще изправиш пред правосъдието убиеца й, Карла - изръмжава Елис. - Знам си работата.
- Ти не търсиш убиеца й, Елис. Работата ти е да запазиш живота й.
Казах му, че ще заведа Катрин при него на адрес, който ще му съобщя утре. Обясних му, че разчитам на него за закрилата й. Вероятно трябваше да му кажа още. Не. Колкото по-малко знае Елис за плана ни, толкова по-добре. Може да се опита да ми попречи.
Сега сглобявам парче по парче механизма, който ще спаси Катрин Галахър. Но в секундите, когато се задвижи, целият този механизъм може да се изплъзне от контрола ми и ако стане така, няма да мога да направя нищо, за да го спра.
Пета част
Ден 24: петък
Йохансен
Отвориха клиниката в осем вечерта, два часа по-късно от обичайното време. Оттогава нощта е спокойна и ранените бавно се нижат един след друг. Кейт работи мълчаливо. Но точно след един, докато Йохансен й помага за човек със сърдечен проблем - затруднено дишане и болки в гърдите, тя прошепва:
- Още колко остава?
Сякаш знае, че Йохансен следи времето, и тя също наблюдава стрелките на часовника. Но когато той се опитва да я погледне в очите, Кейт се извръща.
Йохансен взима парцала на Вини и почиства. Някой трябва да го направи.
Ами ако Кейт откаже да дойде?
Мъжете разговарят и пушат край портата. Гласовете и миризмата на цигарите им се носят над тармака. Зад прозорците на общинските блокове отвъд телената ограда се движат силуети. Всичко е на милиони километри от Йохансен.