Вратата зад него се отваря. Той се обръща, очаквайки Райли, но е Кейт.
Йохансен я поглежда веднъж и после отмества очи. Намери подходящите думи. Трябва да ги намериш.
- Брайс е говорил с теб - продумва тя.
- Кой ти каза?
- Райли е видял.
- Знае ли къде е Брайс сега?
Кейт кима към телената ограда, портите, общинските блокове, нощния мрак.
- Някъде там. Ще се върне за теб. Трябва да напуснеш.
- Не и ако не дойдеш с мен.
- Ами ако не дойда? Ако останеш, Брайс ще...
- Знам.
Кейт увива ръце около себе си с онзи предпазен жест, сякаш й е студено, и след минута навежда глава. Стои сред угарките от цигарите на Райли и се втренчва в тях, сякаш те изискват цялото й внимание. Йохансен изведнъж се замисля за Вини, който постоянно чистеше. Вини вече щеше да ги е измел...
- Защо го правиш? - пита Кейт. - Защо това е толкова важно за теб?
Миналото се разгръща на отделни сцени. Кабинет и униформен мъж зад бюрото. Лилиите в къщата в Марлоу и Чарли Рос, със златен часовник и делова риза - „Какво можеш да правиш?" „Каквото ми възложат." Коридор в отдалечена фермерска къща...
Йохансен не отговаря.
- Мислиш, че можеш да ме спасиш. - Очите й са огромни, бездънни на похабеното й лице. - Ами ако не можеш? Ако е невъзможно?
Карла на пейката в гробището. Карла, която държи ръката му.
- Винаги е възможно - отвръща той. Трябва да вярваш, че е възможно.
Двамата се умълчават. Йохансен я поглежда веднъж. Кейт гледа към двора, но очите й са безизразни.
В осем без пет сутринта той докосва ръката й. Потокът от пациенти е секнал. Тежко болните и ранените, които могат да вървят, чакат първите линейки за деня. Кейт седи на стол до умивалника с наведена глава, но при допира му машинално понечва да стане, сякаш Йохансен е довел още един ранен човек.
- Тръгвам - казва той.
Райли е до умивалника и мие. Чува думата и го поглежда.
- Завинаги ли? - пита Кейт и Йохансен кима. - Тогава ще дойда с теб.
Тя се качва горе да вземе палтото си и Райли също пристига.
- Това ли е всичко?
- Да.
- Не си прибрал нещата си - обръща се той към Йохансен.
- И без това ще ми ги вземат. Оставям ги на теб.
Райли кима.
Вратата към стълбите се отваря. Кейт носи онова обемисто палто с дебела подплата, което е твърде голямо за нея.
Той й държи вратата отворена, но когато стига до нея, Кейт се обръща.
- Всичко ще бъде наред - казва тя на Райли, все едно се извинява.
Ден 24: петък
Карла
Петъчното утро е мразовито и сиво на разсъмване. Кафето ми няма никакъв вкус. Но така е, когато си в средата на важна операция - ежедневният живот престава да съществува. Храната, сексът и сънят стават неуместни. Живееш в постоянно състояние на размисъл как ще се осъществи планът. Съществува само задачата.
Всичко ще се случи днес, въпреки че е твърде скоро и ние не сме готови, нямаме достатъчно хора на мястото и трябва да свършим още много неща. Но аз не говоря за това, нито пък Крейги, който се обажда по телефона, и затова преди всичко избрах него - заради усърдието му, упоритостта и способността му да работи по задачата. Картите му са раздадени и той ще ги изиграе.
- Камерите за наблюдение? - питам.
- Гледам - отговаря той. - На портата на лагера.
Портата се вижда и на моя екран. Дежурните пазачи пристъпват от крак на крак и пушат на студената утринна светлина.
- Всички готови ли са?
- Чакат.
Часовникът на монитора ми превърта на 08:00.
Капаците на командните постове се вдигат, тракайки, и бронеавтомобилите излизат. Главните порти се отварят и бронираните линейки влизат сред облаци от отходни газове. Лицата на надзирателите са изпити и пребледнели от студа.
Господи, започва се.
Камерите за видеонаблюдение в „Програмата" ги улавят, когато стигат до портата на лагера - Йохансен и до него Катрин Галахър, увита в голямото си палто. Тя върви така, сякаш е в унес.
- Има движение - съобщавам на Крейги.
- Виждам.
Дежурните пазачи се споглеждат неспокойно. Чува се изщракване и портата се отключва. Йохансен и Катрин излизат и веднага завиват наляво.
Някой е научил за заминаването им. Те стигат до следващия ъгъл и две фигури се отделят от групата край портата и тръгват след тях.
Йохансен и Катрин Галахър завиват зад ъгъла. Прехвърлям се на следващата камера. Това ми отнема само секунди, но картината показва безлюдна улица.