Ден 24: петък
Йохансен
След три минути той е сигурен, че са се отървали от преследвачите. Тръгва в противоположната посока, водейки Кейт по странични улици. Минават по тясна алея и влизат през незаключена врата в изоставена работилница. Лампите са угасени. Йохансен не ги запалва. През прозорците прониква достатъчно сивкава светлина, за да се види стая, пълна с маси, високи до кръста. Между тях на купчини и в чували до стените са разпръснати пластмасови играчки и пастели, които трябва да бъдат опаковани в торбички и раздадени с детските менюта в заведения за бързо хранене. Никой не е бил тук от месеци. Всичко е покрито с мек пухкав прах.
На една пряка оттам се намира главният команден пост с укрепен гараж.
Кейт върви след него, без да пророни нито дума. Когато Йохансен се обръща, тя е зад него. Дъхът й е слаб и излиза на бели облачета в студения въздух.
- У теб ли е? - пита Йохансен, но Кейт не помръдва. - Дай ми я.
Тя бръква в подплатата на палтото си и изважда спринцовка, игла с предпазител и малка стъкленица с течност. Йохансен ги взима от нея. Ръцете й са студени.
Той слага стол и казва:
- Седни.
След това поставя иглата на спринцовката и я напълва, проверявайки дозата. Кейт седи и гледа безучастно. Престанала е да спори и да взима решения. Превърнала се е в друг човек. Йохансен не знае дали трябва да се страхува.
- Свали си палтото и навий ръкава си - казва той, но тя не помръдва. - Ще те изкарат само ако си в безсъзнание. Не се страхувай.
- Не е това - отвръща Кейт, съблича палтото и навива ръкава си.
Йохансен хваща ръката й и приготвя иглата. Мускул, сухожилие, кост. Няма излишна плът. Кожата й е синкаво-бяла. Когато иглата прониква в нея, тя въздъхва.
Той се отдръпва назад.
- Всичко ще бъде наред.
- Трябваше да ме порежеш. Кръвта ще ги хвърли в паника.
- Не. Достатъчно е да си в безсъзнание.
Навън се чуват стъпки. Бягащи. Приближават се.
- Има ли някого там? - пита нечий глас. Само на няколко крачки от тях.
Йохансен обръща глава и затаява дъх. До него Кейт се размърдва неспокойно и за миг той се уплашва, че тя ще извика. Кога ще подейства упойката?
Йохансен тръгва към вратата. Ключалката вече е счупена. Трябва само да я бутнат. Той стиска юмрук, заема позиция и чака валчестата дръжка да се превърти.
Отново се чува глас, различен, по-надалеч. Йохансен не може да разбере думите.
- Добре - казва гласът навън. Кейт отново се размърдва. - Добре.
Стъпките се отдалечават.
Отново движение зад гърба му. Йохансен се обръща. Кейт все още е на стола. Надигнала е блузата си с едната си ръка и стомахът й е разголен...
Ножът в другата й ръка внимателно описва линия върху стомаха й, в червено.
Йохансен се хвърля към нея и грабва ножа. Кръвта блика на талази.
Кейт го поглежда.
- Би трябвало да почувствам нещо. - Тя трепери. Очите й са широко отворени, умоляващи. - Трябва да почувствам нещо.
Йохансен я вдига и я изправя на крака. Повлича я към вратата, отваря, застъпва я с крак и взима на ръце Кейт. Главата й се отпуска назад.
Двама мъже в уличката се обръщат и отстъпват назад, отворили широко очи. Йохансен бяга покрай тях. Кръвта е обагрила блузата на Кейт. Ножът не е проникнал дълбоко. Раната е повърхностна - мисли си той, Кейт кърви обилно.
Йохансен стига до главния път.
Към него се задава бронеавтомобил. Той хуква към него и крещи.
Ден 24: петък
Карла
Прехвърлям се хаотично от камера на камера и от улица на улица. Видя ли две фигури заедно, спирам кадъра, но все не са те. Спирам на всеки, който може да е Йохансен, въпреки че той не би трябвало да е на улицата сам. Катрин трябва да е с него. Операцията е планирана до минутата. Къде е той?
- Какво става, Карла? - пита Крейги.
И той гледа и също недоумява.
- Виждаш ли ги?
- Още не. - Гласът ми звучи спокойно, сякаш Крейги се притеснява излишно, но всъщност изобщо не съм спокойна.
Проклинам се. Идиотка. За наблюдението бяха необходими трима или четирима души. Трябваше да включа и Шон и Фин.
Сега Йохансен се изплъзна от мрежата от камери за видео-наблюдение и изчезна.
Както е планирал, разбира се. Той не би го направил на място, където камерите могат да го видят.
Тогава командните постове. Йохансен ще я заведе в някой команден пост. Разделям екрана на шест и после на девет части и започвам да ги изпълвам с образи на бронирани врати, телени мрежи с бодлива тел и антени...