- Не разбирам защо си го оставил жив - казва Брайс. - Защо не си го убил, когато си имал възможност. От състрадание ли, Саймън? Сега вече мога да те наричам Саймън, нали? И онази тъпа история, че Рос те е помислил за някой друг, за някакъв умрял човек, който някога е работил за него... Нима мислеше, че ще ни заблудиш? Разбрах веднага щом той ни каза името, въпреки че ни отне повече време да го накараме да потвърди. Два пръста, преди да започне да говори. Но ми разказа всичко. Накрая. Е, Саймън Йохансен, четвъртият човек от фермерската къща... Ето те тук след всичкото това време, под носа на господин Куилан. Дори успя да го убедиш да те пази. Обзалагам се, че си се чувствал добре, нали? Скоро обаче няма да се чувстваш толкова добре. Няма значение. - Брайс поглежда Йохансен в очите и се усмихва, извратена пародия на съчувствие.
- Страхуваш се, нали? Виждам го в очите ти. Е, не ти остава да чакаш дълго.
Брайс бавно обикаля в кръг извън полезрението на Йохансен и после отново спира пред него. Палецът му гали острието на ножа в ръката му.
- Имах време да помисля какво да направим. Очакването е удоволствие само по себе си, нали? - Брайс накланя глава на една страна. - Не? Имах различни планове за теб, но знаеш ли какво? Ти ми даде причина да размисля. О, ще се случи всичко - пръстите ти, кастриране, очите ти... Винаги запазваш очите за накрая, ако можеш. Но като имам предвид кой си и какво си извършил, ще го направим като с Тери Кънлиф преди толкова много години. - Брайс отново се усмихва. - Ще започнем с кожата ти. - Той застава близо до Йохансен. - Усещаш ли това? - прошепва. Йохансен чувства студена болка отзад на врата. - Това е ножът, с който ще одера кожата ти.
Брайс врътва острието, което разрязва яката на якето на Йохансен, и после го прокарва надолу, срязвайки ризата му. Превръзката все още е на гърба му. Брайс я маха и тихо възкликва, когато вижда раната.
- Тя я е зашила. Колко мило.
Върхът на ножа докосва раната и се забива. Болката е изгаряща като нажежено до бяло желязо. Йохансен се дърпа и още по-силна болка разкъсва сухожилията на раменете му.
- Шшшт- прошепва Брайс. - Тихо.
Дрил стои на четири крачки от тях и гледа. Лицето му сякаш се рее в сумрака, съсредоточено, любопитно.
- Е, кажи ни какво направи на Тери Кънлиф преди осем години. Като това ли?
Ножът пари върху раната. Йохансен прехапва устни от болка.
- Пищя ли Тери Кънлиф? - тихо пита Брайс. Йохансен усеща дъха му върху гърба си. - Обзалагам се, че е ревал като животно. Спомняш ли си? И ти ще издаваш такива звуци.
Острието отново бърка в раната. Йохансен се задавя.
- Все едно белиш портокал - продължава Брайс. - Номерът е да махнеш колкото е възможно повече кожа наведнъж. Ще започна... тук...
Болката прониква по-надълбоко. И отново като от нажежено желязо. Брайс натиска ножа. Йохансен усеща плиткото му дишане, мириса на потта, вълнението му.
- Отвори очи, Саймън. Отвори очи. Хайде. Виж кой е дошъл да гледа.
Йохансен отваря очи.
Куилан се е подпрял на бастуна си. Погледът му е строг и студен. Мъжът с изкривеното лице на боксьор е до рамото му. От другата му страна е Райли.
- Саймън Йохансен, защо сте дошли тук? Знаехте, че това ще се случи - казва Куилан и после се обръща към някого. -Развържете го. О, недейте така, господин Брайс. Не правете тази физиономия. Двубоят не е честен.
Дрил се приближава до Йохансен. Държи нож. Срязва първо въжетата на глезените му. Когато тежестта на Йохансен се премества, болката се разпространява нагоре и изгаря раменете му, сякаш някой го е залял с бензин и го е запалил. Дрил разхлабва въжетата, завързани за халки в стената, и ги пуска. Йохансен изохква, когато ставите му се наместват, пада на пода и лежи там. Болката го е сграбчила за гърлото и го задавя. Трябва да я преглътне на големи глътки.
Куилан тътри крака към него - малки, внимателни стъпки.
- Чувал съм всичко за вас, господин Йохансен. Не, не от него... - Куилан поглежда трупа на Рос. - Боя се, че той не беше в състояние за това. Но Съли и другите двама... Помните ли ги? Вие сте се опитали да спасите Тери Кънлиф. Накарах ги да говорят, онези тримата, и те положиха много усилия да се обвиняват взаимно, но единственото, за което бяха на едно мнение, беше, че вие сте се опитали да го спасите. Но не сте успели. Вдигнали сте шум, но не сте постигнали нищо. Тери е умрял. Затова ли сте тук под фалшива самоличност? Да изкупите вината си? - Куилан млъква за момент. - Не сте много разговорлив.