Йохансен се надига на колене и си поема дъх.
- Кейт...
- Евакуирана е с прободни рани. Направила го е пред вас, нали? Не се ласкайте. Не вие сте причината. От момента, в който дойде тук, тя искаше да умре. - Куилан накланя глава. - Но стига приказки. Време е да приключваме. Станете. Казах, станете.
Йохансен се изправя бавно и болезнено. Най-после застава на крака и се олюлява. Куилан потупва три пъти с една ръка по крака си, подигравателно имитирайки аплодисменти.
- Браво. Знаете къде се намираме сега, нали, господин Йохансен? - Той се усмихва, разтегляйки устни, но веднага става сериозен. - Там, откъдето започнахме. Спомняте ли си? В двора, цялото онова перчене. Е, време е да го направим отново. Някой да му даде нож.
Райли допира нож в ръката на Йохансен. Потупва го по рамото, но погледът му вече се плъзга встрани. Брайс стои в другия край на стаята и върти ножа в ръката си. Върху острието вече има кръв. Усмихва се.
- Хайде. Смайте ме.
Брайс започва да обикаля в кръг.
Йохансен стиска ножа, но хватката му е слаба. Пръстите му са сковани и вцепенени.
Не може да го направи. Трябва, но не може. Не са му останали сили.
Обаче няма избор.
За момент се замисля за Карла - ръката й в неговата, всички неща, които не й е казал, но се чувства по-добре, когато мисли за нея сега, защото знае, че онова, което предстои, ще прогони всичко друго от главата му, дори нея. И после Брайс се хвърля върху него.
Йохансен отстъпва встрани и се опитва да атакува, но е твърде бавен. Острието порязва ръката му и той усеща гореща, пареща болка. Препъва се. Брайс се завърта. Пристъпва една крачка странично, размахва ножа в ръката си и се усмихва. Той дори не атакува истински все още.
Зад него Куилан наблюдава зорко като ястреб, също като преди...
Йохансен отново стиска ножа, но от раната в ръката му блика кръв. Пръстите му са хлъзгави от нея.
Брайс напада пак.
Йохансен парира удара, но за част от секундата се осъществява контакт. Брайс отскача назад, извън обсега му, но докосването е достатъчно. Йохансен изпуска ножа, който изтраква на пода. Юмрукът му улавя въздуха.
Брайс диша тежко. Държи ножа в дясната си ръка, а с лявата притиска врата си. Когато маха ръка, по пръстите му има кръв.
- Ще ти одера кожата - повтаря той, но този път гласът му звучи различно и вече не се усмихва.
Брайс връхлита за трети път.
Йохансен пада.
Брайс се мята върху него и го хваща за косата.
- Първо ще ти счупя челюстта и после ще ти отрежа езика... - Той вдига юмрук, този път без ножа...
И после очите му се втренчват и Брайс се свлича на земята.
Йохансен е на пода и едва диша, оставяйки болката да дойде и да отмине. Брайс също лежи, по корем, с глава, обърната към Йохансен. Очите му са отворени и той също диша тежко, но неравномерно. Ножът - сигурно е на Йохансен - потреперва, забит между прешлените му. Изпуснал се е. В стаята мирише на изпражнения.
Райли коленичи до него, пребледнял и вцепенен. Той е бивш военен, убивал е най-малко веднъж. Забравил ли е какво е?
- Копелето си го просеше - казва Райли.
Йохансен с мъка се изправя на крака. За да стигне до вратата, трябва да мине покрай Куилан. Възрастният мъж все още се подпира на бастуна си. Гледа Райли. Докато Йохансен минава, Куилан измърморва:
- Винаги съм се питал какво би могло да го пробуди. - И след това поглежда изпитателно Йохансен. - Помислихте, че имам предвид вас ли? О, знаех, че не можете да го направите. Не ви пука достатъчно. - Той кима към Райли. - Не сте като него.
Брайс все още е на пода. Очите му все още са отворени. Все още диша, задъхано и неравномерно. Не помръдва. Никой не го докосва.
- Предполагам, че ще му трябва лекар - подхвърля Куилан, но го казва незаинтересувано.
От другия край на стаята Дрил също гледа Брайс. Сигурно е взел падналия му нож. Държи го близо до себе си и гали острието. Погледът в очите му е изпълнен с копнеж.
Йохансен минава през вратата и излиза в ясния ден.
Той броди из „Програмата" все още без риза и кървящ когато го прибира патрул.
Много по-късно, на задната седалка в колата на Уитман, зашит, превързан и натъпкан с болкоуспокояващи, Йохансен чува новината по радиото - ранена пациентка е отвлечена от линейка на улица в източен Лондон посред бял ден.
Не съобщават име.
Ден 24: петък
Пауъл
Още пет дни. Никакви улики. Какво да направи?
Вчера се бе разпоредил отново да доведат Изидор Максауд, куриера на Нокс. Идеята беше на шефа на отдела - „И този път го притисни яко". Пауъл не го направи. Няма с какво да го притисне. Пакетът, който Изидор е предал за Нокс, е съдържал информация за изпрани мръсни пари и за връзки с терористи на дружелюбни млади мъже със странни безразлични усмивки. В какво да го обвиним? Че доставя информация в полза на националната сигурност? Пък и това би бил погрешен ход с Нокс. Нокс няма да реагира на заплахи.