И така, още чай, още бъбрене. Предал ли е посланието Изидор? „На кого? Казах ви, не знам за този Нокс." Изидор се подсмихна на алитерацията, доволен от себе си. Пауъл се върна в кабинета си с чувство на празнота и завари Кингман в лошо настроение. Лийсън имаше такъв вид, сякаш не беше спала, а на Бетани явно й свършваха задачите. Пауъл се затвори в кабинета си и се вглъби в провала си.
Случаят е в задънена улица.
Той знае какво ще се случи по-нататък. Ще напише доклада си, който обобщава всички доказателства, очертава стъпките, които е предприел в разследването, но не е разкрил нищо. След това ще го върнат във Вашингтон - при Тори, Тия и колегите му - и никой няма да разбере, че се е провалил.
Мисълта засяда като прах в гърлото му.
Пауъл се замисля за Нокс. Ти си разговарял с Лейдлоу. Защо не искаш да говориш с мен?
Нокс обича да избира доверениците си. Ще избере някого другиго.
Така стоят нещата, нали? Това предлага Нокс - чувството, че си избран. Има го в подтекста на всички внимателни записки на Лейдлоу за Нокс - Нокс го е избрал, накарал го е да се почувства различен от другите. И въпреки че беше опитвал да открие Нокс, Лейдлоу никога нямаше да го предаде на МИ5, нито да позволи на МИ5 да му отнеме Нокс. Защото Нокс е избрал него. Пауъл разбира това сега.
Но Лейдлоу е мъртъв. Кой ще бъде следващият избраник?
Шефът на отдела иска да е той. Многократно заповяда на Пауъл да не разговаря с Нокс. Веднага щом бъде установен контакт, Пауъл трябва да отстъпи и да остави шефа на отдела да ръководи и контролира всичко - да му позволи да бъде избраният от Нокс.
Но ако Нокс се обади, ако избере него, Пауъл знае, че няма да се подчини на заповедта.
Снощи Пауъл излизаше от кабинета си, когато отново видя Лийсън, този път без тя да го види. Изглеждаше крехка и уязвима. Изведнъж го обзе прилив на чувство за съпричастност. Ние двамата сме провалите в екипа, нали? Той постепенно свиква с тихата й сдържаност, която вече не го безпокои толкова много. И разговорът с нея миналия път в кухнята наистина му помогна. Пауъл би искал да й върне услугата и да измисли нещо позитивно, което да й каже, преди да замине. Знае, че това не е съвсем алтруистично, защото го прави не само заради нея, а и заради себе си. Потребно му е да чувства, че е направил добро на някого и че от това може да излезе нещо хубаво.
Само трябва да внимава какво казва, това е всичко. Има много неща, които се предполага, че не би трябвало да знае. По-добре да прочете досието й.
Първо информациите, въпреки че в досието не пише откъде идват, а само, че списъкът с целите за наблюдение на МИ5 се е озовал на свободния пазар и привлича купувачи и че са взети мерки - успешни - да овладеят проблема и да неутрализират заплахата. На Лийсън беше възложена задачата да открие продавача. Тя го беше намерила бързо - технически специалист по поддръжката на име Фенти, умен, но своенравен и сприхав, без умения за общуване, подминат в предложенията за повишение, раздразнителен от негодувание. Не беше оставил ясна електронна следа, но бил нервен по време на разпита. Вечерта се прибрал вкъщи, събрал си багажа и изчезнал. Лийсън вдигнала тревога и хукнала след него. Върнала се седмица по-късно с празни ръце. Пауъл долавя изтощението й в собствения й доклад.
Официално тя е приключила случая преди месеци, но той е готов да се обзаложи, че оттогава Лийсън работи почти денонощно - иска услуги, търси улики, сигурна, че един ден ще залови Фенти...
Чаят му е изстинал. Пауъл взима чашата си, оставя досието на бюрото си и излиза в коридора...
Ето я. Лийсън идва към него. Облякла е палтото си и върви бързо. Вижда Пауъл и трепва. Странно.
- Лийсън. - Той звучи твърде официално. Иска му се да си спомни малкото й име. - Надявах се да те заваря тук.
Тя е спряла.
- Наистина бързам - казва, но не откъсва очи от лицето му. Пауъл изпитва странното чувство, че тя го преценява, измервайки нивото на заплаха, която може да представлява. Пауъл отстъпва на прага на кабинета си, за да й направи път да мине. Лийсън не помръдва.
- Мислех да поговорим - изрича той и мигновено съжалява, че го е казал. Думите му звучат режисирано. Опитва отново. - Говорихме в понеделник вечерта - вероятно не си спомняш - за случая, по който работя...