- Представихте ли доклада вече? - пита тя неочаквано и съвсем ясно.
- Още не. Трябва да довърша някои неща.
- Шефът на отдела, разбира се, знае докъде сте стигнали - малко раздразнително и язвително казва Лийсън.
Пауъл се замисля за собствената си нелоялност.
- Не съвсем.
Нещо в израза на очите й се променя. Леко облекчение.
- Трябва да тръгвам - казва тя, но този път замислено.
Той кима.
- Тогава няма да те задържам.
Лийсън минава покрай него и върви, но когато стига до края на коридора, се обръща.
Пауъл грабва палтото си и заключва кабинета. Лийсън е взела асансьора, затова той хуква по стълбите. Когато минава през аварийната врата долу, вече се е задъхал. Стъпките на Лийсън отекват в подземния паркинг и го озадачават. Той тръгва покрай редиците коли и я вижда между бетонните колони. Тя върви и държи ключа на малкия си червен ситроен. Вдига глава и го съзира. Спира и се оглежда наоколо, сякаш може да не са сами. Очите й се насочват към охранителната камера. Това ще бъде записано. Пауъл не може да разбере дали Лийсън се успокоява или не.
Не иска да каже: „Тревожа се за теб. Усещам, че нещо не е наред", и вместо това повтаря:
- Трябва да говоря с теб.
- Разбира се, че искате - отвръща тя.
Лийсън отключва колата, качва се и затваря вратата, но не включва двигателя.
Пауъл се приближава до ситроена. Колебае се и отваря предната врата. Пак се колебае и после се качва.
Лийсън гледа право напред.
- Знаеш ли какъв ни е проблемът? Винаги трябва да знаем всичко - казва тя и включва двигателя.
Ден 24: петък
Карла
- Какво става, мамка му? - пита Елис.
Не мога да определя дали е смаян, стъписан или ядосан. Съмнявам се дали самият той знае.
Един часът следобед. Елис е в къщата в северен Лондон - високи стени, електрическа порта, добра охрана. Съседите са бизнесмени с офшорни фирми със сложна финансова структура, скъп начин на живот и съмнителни приятели. Няма да задават въпроси. Катрин е в задната стая и не се вижда.
На всички екрани в апартамента ми новинарските канали въртят едни и същи кадри. Звукът е изключен. Питам се дали и Елис гледа.
- Отвлечена от линейка? Посред бял ден? - чуди се той и язвително добавя: - Умееш да се спотайваш, няма що.
- Нямаше друг начин, Елис. Никой не пострада.
- И сега трябва да се грижа за нея, така ли?
- Елис, веднага щом снимката й случайно е попаднала на бюрото ти, ти си я идентифицирал. Дошъл си в апартамента ми със съдебна заповед и си настоял да знаеш какво съм направила с нея. Това спестява много време и на двама ни. Или ще кажеш, че не искаш да участваш?
Той мълчи. През цялото време е искал вътрешния коридор. Сега го има, но не е каквото е очаквал. Мислел е, че когато Катрин е в ръцете му, ще може да контролира какво ще се случи по-нататък. Но не стана така. И започва да го осенява прозрението, че със самото си присъствие там е затънал до шията.
Най-после продумва без желание:
- Цялата столична полиция е вдигната по случая. Всеки момент някой ще я идентифицира. И когато го направят, на кого ще се обадят първо? Ще искат незабавно да си замъкна задника в службата.
- Тогава ми се обади. Ще кажа на някого да чака в къщата, за да отговори. Искам ти да водиш разследването, Елис.
- За да го проваля заради теб?
- Дай им да се възползват от теориите си. Тя се е криела в „Програмата". Ти не знаеш защо, но сигурно се е страхувала от нещо. Хамилтън я е вкарал там, а Грейвс е покрил всичко. Били са убити, защото са се опитали да я защитят. Но никой не е могъл да се добере до нея в „Програмата". И после са я ранили, евакуирали са я и някой я е отвлякъл.
- И ще я помислят за мъртва? Ами Марк Девлин? Къде се вмества той в картинката?
- Не е необходимо да знаят.
- И аз също, така ли? Говорих с него, Карла, забрави ли? Чукал я е пет-шест пъти и я познава бегло. Защо е мъртъв? Не ми казвай, че не знаеш. И тя все още е преследвана, но ти пак не знаеш от кого.
Не мога да му кажа за връзката с разузнаването. Само ще го уплаша.
- Работим по въпроса, Елис. Веднага щом науча нещо...
- Да, бе - огорчено казва той. - Или може да реша аз да я прибера. Да кажа, че съм получил анонимна информация, отишъл съм на адреса и тя е била там...
- Тогава Катрин Галахър ще бъде мъртва до един час и никога няма да откриеш убиеца й.
- За час? Ще й осигуря охрана...
- Няма да е достатъчно.
Настъпва мълчание, но той не спори.
- Е, как е тя? - питам.
- Откъде да знам? Лекарят я е зашил. В съзнание е. Но е унесена.