- Въздействието на упойката преминава. Той ще й даде и болкоуспокояващи.
- Опитал се. Тя не искала да ги вземе. Споменала нещо от рода на това, че трябва да почувства всичко.
Какво ли е? Вина? Мазохизъм? Чудя се дали Катрин ще направи самопризнания. Трябва да отида в къщата и да говоря с нея. Довечера? Утре? Усещам кратък спазъм на безпокойство. Не знам какво означава. Йохансен е в безопасност, Катрин е в безопасност, контролираме положението...
- Добре. Обади ми се, ако нещо се промени.
Готвя се да затворя, когато Елис казва:
- Полицията на Темз Вали ще разпространи портрет по описание на жената, видяна близо до къщата на Грейвс. Но ти беше права. Изобщо не прилича на теб.
Оставям телефона. Изведнъж се чувствам страшно уморена. Искам да отида в спалнята си, да легна под завивките и да спя... Не, искам да видя Йохансен. Веднага.
Споменът отново прорязва зрителното ми поле - той кърви на улица в „Програмата" и се препъва зашеметен. Какво ли е преживял там? Уитман каза, че ще се оправи. Откъде знае?
Кога ще мога да го видя, да говоря с него, да го докосна? Кога ще бъде безопасно? След месец? Два?
Отново чувствам същото безпокойство. В периферното ми зрение проблясва нещо. Усещане за нещо лошо, което не мога да определя, нещо, което някога съм знаела, но съм забравила. Обаче продължавам да го изпитвам. Фрагменти от спомен и силно лошо предчувствие. Сигурно се дължи на недоспиването и стреса. Скоро ще бъда добре.
Телефонът ми иззвънява. Телефонът на Шарлот. Втренчвам се за миг в него и после вдигам.
- Шарлот? Шарлот Олтън? - пита женски глас, треперещ от чувства. - Обажда се Ана. Предполагам, че не ме помните... Бях приятелка на Марк Девлин...
Ана. Жената пред ресторанта в онази вечер. Момичето на снимката, толкова младо и влюбено. Онази, която го е виждала с други жени. Ана, която не може да се справи без него... Девлин каза, че тя не го искала в живота си - „Нещата не стоят така", но грешеше. Ана е чакала удобна възможност, чакала е отново да дойде нейният ред.
Сега вече никога няма да дойде.
Изведнъж ме завладява прилив на чувства, които не мога да потисна.
- Ана, съжалявам...
- Всичко е наред - забързано ме прекъсва тя. Гласът й трепери. Струва ми се, че всеки момент ще се разплаче. - Опитвам се да говоря с всеки, който го познаваше. Все някой трябва да знае какво му се е случило в онази нощ.
- Не мисля, че мога да ви помогна - отговарям учтиво.
- Но имате ли нещо против, ако дойда да поговорим? Ще ми помогне, ако говорим за него...
Не трябва да се съгласявам. Не и сега.
- Ами... добре.
- Днес следобед? Ще си бъдете ли вкъщи? Благодаря.
Тя затваря. Какво направих? Все още се чувстваш виновна, нали?
Кафе. Нуждая се от още кафе. И после ще дойде Крейги за обичайната ни делова среща в петък, убеден, че трябва да се придържаме към установената практика. Твърде уморена съм да споря.
Отивам в кухнята. Слагам кафе и стоя безучастно, докато се свари. Трябва да се обадя на Ана и да уговорим определен час. Не искам да дойде, докато Крейги е тук. Питам се откъде знае адреса ми.
По телевизора в кухнята все още излъчват новини, този път дискусионно предаване. И след това се появява надпис: „Портрет по описание по случая с убийството на Иън Грейвс".
Показват лицето на жената, видяна пред къщата на Грейвс в нощта, когато той умря.
Елис беше прав. Тя изобщо не прилича на мен. Прилича на Ана.
Още колко време?
Включвам се във видеонаблюдението на сградата, отивам на камерата във фоайето и после на другата, която сканира входа точно през външните врати. Там няма никого. Щраквам на сервизната площадка отзад. Момче и момиче са се вкопчили в прегръдка, жадни един за друг, забравили за околния свят. Няма никого другиго.
Кога ще дойде тя? След пет минути? Десет?
Бившата на Девлин, момичето, което не е могло да го има, онази, която само го е следвала навсякъде - най-доброто прикритие от всички, разочарованата жена, добрата жена, от която никой не се е интересувал особено много. Собствената ми глупост ме зашлевява като шамар. Шарлот Олтън играе тази карта от години.
Ана е от разузнаването. Тя стои в дъното на всичко от самото начало и сега ще дойде тук. Ана знае, че Шарлот Олтън е по следите на Катрин Галахър. Тя знае, че съм била в къщата на Грейвс и на Девлин в нощта, когато той умря. Ана мисли, че аз знам къде се крие Катрин, и иска тази информация. И после ме иска мъртва.
Тя обаче не знае какви други карти държа - Карла, Нокс. Те са моите козове. Ще претърси мястото, но няма да открие нищо. Вече качвам софтуера, програмата, която ще изпържи всичко в компютъра ми, ще изгори данните и всички връзки с групировката и ще заличи всички следи - към Йохансен, Крейги, Уитман, Роби, Елис, Фин...