- Любовници?
- Няма следа.
- Роднини?
- Единствено дете. Бащата умрял, а майка й вече не я познава. Доктор Галахър излязла от апартамента си, но доколкото ни е известно, не е имала къде да отиде.
- Отдел „Изчезнали лица" разпространи ли подробности за нея?
- По болници, приюти и подслони за жени... - Елис отново повдига рамене. Това е една от постановките му - безразличие. Използва я понякога, за да внесе спокойствие в разпитите. - Може да е получила нервна криза и да е свършила на улицата. Случва се.
- Но е организирала всичко. Първо е поискала разрешение да отсъства.
- Някои хора са странни в това отношение. Или е била от онези, които подреждат живота си в малки кутийки. Работата в тази кутия, социалният живот в друга. Може би е имала причина за това. Или пък си е падала по извратен секс с непознати. За това обаче не е необходимо да си взимаш отпуск от работа. Но ние проверихме компютъра й - използване на интернет, сайтове за запознанства... Нищо. - Той се обляга назад. - Отдел „Изчезнали лица" даде пресконференция. Медиите отразяваха случая няколко дни. Между Коледа и Нова година не се случват много неща. Изчезва хубава русокоса лекарка... Те харесват такива неща. Това е новина.
Сигурно съм зърнала снимката й по телевизията или в някой новинарски уебсайт.
- Някакви надеждни улики?
- Няколко души се обадиха, че са я видели. Отхвърлихме повечето. Хората искаха да помогнат, но грешаха. И разбира се, обичайните откачалки и търсачи на внимание изпълзяха от дебрите.
- Признания?
- Както би могло да се очаква.
- И после?
- И после нищо. Тя е в базата данни. Всеки път, когато изскочи неизвестна бяла жена, жива или мъртва, системата я сравнява. - Елис подсмърча. Все още е в режим на безразличие. - Ричардсън смята, че тя е мъртва.
- Ричардсън?
- Човекът, извършил първоначалното разследване след изчезването й. Говорих с него.
Вече? Не съм го карала да го прави, а Елис обикновено не прави неща, които не се искат от него или за които няма да му бъде платено. Значи е заинтригуван от случая.
- Той добави ли нещо друго?
Елис изсумтява.
- Изперкала амбициозна специалистка, риск от самоубийство, подреден апартамент, камерата за наблюдение я показва да излиза сама, няма следи от нечиста игра, нито писма или улики. - Елис пак повдига рамене. - Ричардсън мисли, че тя се е самоубила. Скрила се е някъде, където никой няма да може да я намери, инжектирала си е голяма доза морфин - и чао.
- Защо ще се крие?
- От срам. Това е проблемът на лекарите - от тях се очаква винаги да се справят. - Елис кима към един от календарите на стената. - Хубави цици - подхвърля той, а после, въпреки че гласът му е нехаен както винаги, изведнъж насочва към мен погледа си на ченге. - Защо се интересуваш?
- Любознателна съм по природа.
- Да бе. Какво общо има с теб Катрин Галахър? Познаваше ли я?
- Ако я познавах, щях да задавам въпроси преди година, а не сега.
- Тогава къде се вместваш в тази история?
- Никъде.
- Искаш досието. Разпитваш.
- Такава ми е работата.
- Значи ставаме двама. - Той продължава да ме наблюдава. - Въпросът е личен, нали? - Елис се навежда напред и се втренчва в мен. - Мислиш, че тя е убита, нали? - Той загубва напълно небрежния тон. - Кажи ми за какво става дума, Карла. Знаеш, че искаш.
Поклащам глава.
- Няма такова нещо.
- Няма ли? Не си я познавала, а задаваш въпроси за нея. Тя е мъртва и има нещо, което сме пропуснали.
Тръгвам си първа. Паркирала съм форда на автомат във Фулам. До час ще го вдигнат. Вървя осемстотин метра, взимам такси до Саут Кенсингтън, после автобус и накрая метрото до Канари Уорф. Когато ескалаторите ме изкачват на слабата слънчева светлина, часът е един следобед и изгарям от нетърпение да прочета папката в чантата ми.
Влизам в апартамента си и виждам, че телефонният секретар присветва. Обаждал се е Йохансен и е оставил номер на телефонен автомат. Кажи на татко. Гласът му е тих и уморен.
Филдинг може да почака. Изваждам досието и прелиствам направо на снимките. Ето я. Снимката от интернет, същата, която Филдинг е дал на Йохансен. Катрин Галахър.
Ако не беше досието, никога нямаше да я идентифицирам. Блогът, който бях открила, бе просъществувал кратко. Във всяка друга статия в интернет по темата мястото, оставено за снимката й над заглавията ИЗЧЕЗНАЛА Е ДОКТОР КАТРИН: НЯМА УЛИКИ и ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТАЗИ ЖЕНА, вече е празно.