Връщам се в апартамента си и изваждам оскъдната плячка от дома на Катрин Галахър. Първо визитната картичка. На нея пише: „Марк Девлин, консултант", и името на фирмата - „Набиране на медицински кадри". На химикалката е щамповано търговското название на лекарство.
Краткото търсене в интернет разкрива, че лекарството е успокоително и че Марк Девлин е търсач на персонал, специализиран в медицинския сектор. Той е на трийсет и пет години, със слабо гладко лице. Усмихва се едва-едва от страницата на уебсайта на фирмата над написан с бледи букви текст, който хвали постиженията му в „свързването на професионалисти в медицината от голям калибър с авангардни проекти в най-важните области на лечението и научно-изследователската дейност". Усмивката му е интелигентна, с нюанс на самоирония, сякаш той не приема напълно сериозно профила си. Името му не фигурира в досието на Катрин Галахър от отдел „Изчезнали лица".
Нарочно ли е запазила визитната му картичка или случайно? Приятел ли й е бил? Но ако е така, полицията щеше да го разпита. Може би някога са се ръкували на някоя пресконференция. Обаждам се на Елис и му казвам името на Марк Девлин.
- Визитната му картичка беше в апартамента на Катрин Галахър.
Той се наежва веднага.
- Искаш да кажеш, че не сме си свършили работата?
- Само казвам, че беше в апартамента й. Разбери какви са били взаимоотношенията им. Особено ако тя е била клиент. Ако той й е търсил някакво работно място, сигурно я е проучил. Може да е чул нещо.
- Защо не се е обадил, когато тя е изчезнала?
- Той набира кадри от „Биг Фарма" и живее и умира с дискретността си. Никой не го е попитал и затова не е казал нищо. Започни, като разбереш дали тя е била в списъка му.
Оставям телефона, който позвънява отново след няколко секунди.
- Карла, провери пощата си - казва дрезгавият глас на Роби с чист, класически акцент от Ийст Енд.
Докато синът му ме придружаваше в апартамента на Катрин Галахър, Роби е гледал кадрите от видеонаблюдението в „Програмата“.
Линкът, който ми е изпратил, ме отвежда до картина на лагер, опасан с телена ограда, и група хора край портата. След три секунди Саймън Йохансен влиза в кадър. Портата се отваря и той излиза. Кадърът прескача и Йохансен върви по улица. И после отново, по-нататък. Разузнава.
Камерите го проследяват към Хаутън Стрийт. Но той внимава или може би го следят. Две улици преди сервиза Йохансен завива и се връща към лагера. Портата се отваря за него и той се скрива от поглед.
Екранът потъмнява.
Но утре Йохансен ще излезе отново, и вдругиден, и на следващия ден. Оставя ги да свикнат с влизането и излизането му и да си мислят, че няма за какво да се тревожат. Един ден ще излезе с Катрин Галахър и никой няма да си помисли нищо.
Ден 13: понеделник
Пауъл
Изминали са осем дни, откакто Пауъл работи по случая.
Ако ще си придаваш тежест, трябва да го направиш през първата седмица на разследването, преди блясъкът ти да потъмнее и преди да те разберат колко струваш. Но всичко е направено, преди той дори да е имал възможност да попита. Къщата на Питър Лейдлоу в Шепърдс Буш е претърсена. Трупът - каквото е останало от него - е готов за оглед. Пауъл отказа да отиде да го види. Патолозите са на разположение да обяснят находките си. Лейдлоу е пиел. В кръвта му е открит сто и деветдесет милиграма алкохол. Нищо в стомаха. Няма следи от игли, чист токсикологичен доклад, никакви следи от нечиста игра. Служебното му досие е иззето и прибрано за проучване - подробностите за всяка операция отвъд Желязната завеса. През седемдесетте години руснаците са изследвали внимателно самоличността му, но след това той се е връщал там два пъти с известен личен риск под фалшиви имена, за да проведе срещи с уплашени хора, които не искали да говорят с друг. Изброени са московските му контакти. Лично надзорникът на Лейдлоу даде на Пауъл списъка с поглед, който говореше: „Мислиш ли, че не сме проверили?".
Пауъл прочете списъка, търсейки връзки с активни агенти от руското разузнаване - мъже и жени от Службата за външно разузнаване на Руската федерация, които може да знаят информация, каквато Нокс е предавал на Лейдлоу. Някъде има пресечна точка, място, където всички линии се пресичат, център на мрежата... но Пауъл не открива нищо.